От 22 март до 31 март България влиза в трети 10-дневен локдаун. Затварят се заведения, молове, фитнеси, ресторанти, казина, кина, театри, музеи, басейни. Ето защо възползвайте се от съботно-неделните ни предложения, както винаги – с повишено внимание и спазвайки всички противоепидемични мерки.
1. Конски Великден
В първия ден от уикенда (20 март) празнуваме Тодоровден, който по традиция се чества в съботата от първата седмица на Великия пост. Православната църква почита паметта на Свети Теодор Тирон. Легендата разказва, че на този ден той облича девет кожуха, яхва коня си и отива да моли Бог по-скоро да дойде лятото. За това този ден се отбелязва с надбягвания с коне – кушии.
При изгрев слънце мъжете украсяват гривите и опашките на конете с мъниста, с пискюли и цветя и ги водят на водопой. После следва състезанието, на което има две награди – конят получава юзда, а ездачът – риза или кърпа. Победителят обикаля с коня си всички домове, за да честити празника. Навсякъде го посрещат и поят коня му.
За здраве и красота жените мият косите си с вода, в която са поставили слама от яслите на конете. Изкъпват и децата си, за да са здрави. После месят обредни хлябове с формата на юзда и подкова. Правят пита с мая, супа от гъби и „тудоровска леща“.
2. Нощем – с белите коне
За да отбележите празника подобаващо, може да посетите конна база „Св. Иван Рилски“ в село Владая. Там може да се научите да яздите или ако вече знаете, да усъвършенствате уменията си и да поддържате форма. Като цяло бъдете сигурни, че ще преживеете незабравим Конски Великден, като пояздите в продължение на 1 или 2 часа в полите на Витоша и Люлин планина.
И в конна база „Нова звезда“ – отново в подножието на Витоша, може да си подарите урок по конна езда или просто разходка с кон, траеща 45 минути.
„Нова звезда“ разполага с най-малко 10 коня за езда – на манежа, при екстремни преходи, а също и за нощни приключения. Ако пък сте в района на Пловдив, отбийте се в конната база в комплекс „Тракиец“, който се намира в пловдивското село Житница. Тази събота там няма да отбележат тържествено Конския Великден, но всеки желаещ ще може да посети училището по езда, да се запознае с уникалния спорт, който според инструкторите в комплекса развива всички мускулни групи в човешкото тяло. Може и да не им повярвате, но бъдете сигурни, че поне 128-те мускула на краката, които са малка част от общо 835-те мускула на тялото, ще загреят добре.
3. Денем – с авиосимулатори
Имайки предвид, че някои любители на ездата се чувстват на седлото като в полет, ако нямате наблизо конна база, не унивайте. Авиационно-космическият форум ви предлага незабравимо преживяване във „Фотоника Авиосимулатор“. Това е макет на самолетна кабина, която има за цел да ви накара да се почувствате като в боен самолет. В него има бутони и превключватели, както и система за управление, навигация и бойна част. В авиосимулатора може да извършите както учебни полети, така и изследвания от типа какво е да пилотираш в сложни метеорологични условия, как се правят фигури от висшия пилотаж, как се влиза в близък и далечен въздушен бой.
4. Последно желание
Макар и да сме убедени, че 10-дневният локдаун едва ли ще се усети драматично от Софийската опера и балет, може в знак на солидарност да посетим най-драматично звучащото им представление. Става дума за детския мюзикъл „Последното желание“ от Димитър Костанцалиев, който може да гледате на 20 март от 16.00 часа. Той е адаптация на баснята на Лафонтен за „Щуреца и мравката“ и едноименната пиеса на Орлин Василев. Звучи актуално, предвид проблемите на музикантите на свободна практика, които по време на пандемията дълго време нямаха възможност да свирят по клубове и да си изкарват хляба. Едва ли има някой, който не познава сюжета на баснята – щурецът цяло лято свири и весели мравките с песните си, но когато идва зимата, се оказва гладен и замръзмащ. Моли мравката за помощ, а тя му отказва, наричайки го мързеливец. Изводът е ясен – не очаквайте помощ от хора, които не оценяват труда ви. Историята има продължение – щурецът става борец за правда, но е пратен на бесилото от силните на деня. Преди да го обесят, му дават право на последно желание. Той иска да изпее прощална песен, която за всеобща изненада оздравява болната царска дъщеря. Царицата е трогната и иска да възнагради щуреца с пост „придворен певец“, но той гордо отказва с думите „Песента не може да слугува!“
5. Никога повече сняг
В неделя, в кино „Славейков“ във Френския институт от 20.30 часа може да гледате полско-немския филм „Никога повече сняг“. Прожекцията е в рамките на 25-ия международен София Филм Фест. Режисьори и сценаристи са творческият тандем Малгожата Шумовска и Михал Енглерт. Филмът е полското предложение за „Оскар“ през 2021 г. и е определян като „необичаен хибрид между „Туин Пийкс“ на Марк Фрост и Дейвид Линч и „Теорема“ на Пазолини. Главният герой е масажист от Източна Европа, който попада в Западна – в изолирана общност на богаташи. Притежава специалната дарба да лекува с ръцете си, а очите му разчитат тъгата и копнежа в душите на презадоволените с материални придобивки. Какво се случва с тайнствения Женя, ще разберете само ако гледате филма.
6. Птица върху жица
Също толкова тайнствено звучи и филмът на Тони Палмър – „Ленард Коен: птица върху жица“. Загадъчното в него е, че лентата, която излиза през 1974 г., изведнъж тайнствено изчезва, но отново е възстановена от първоначалния суров материал.
Филмът е документален и разказва за турнето на Ленард Коен през 1972 г. – той обикаля няколко европейски държави и накрая последната му спирка е в Израел. Коен пътува с двама китаристи, басист, виолист, продуцента Боб Джонстън и беквокалистките Дона Уошбърн и Дженифър Уорнс. Въпреки добрата компания, Коен е преследван от лош късмет – поради проблеми с техниката, концертът му в Берлин свършва по-рано от предвиденото и ядосаната публика си иска парите обратно. В друг град по време на среща с фенки и фенове, Коен получава „мръснишко предложение“ от своя почитателка. В края на турнето в Йерусалим, музикантът е тотално изчерпан – взима ЛСД и изживява тежка емоционална криза.
Тони Палмър споделя, че е много щастлив, че днес филмът му отново е на екран, след като в продължение на повече от 40 години се е смятал за безвъзвратно загубен.
„След края на филма зрителите плачат“ – възторгнат е Палмър. А след като си поплачете и вие и ви олекне, най-вероятно третият локдаун ще ви се стори кратък и безболезнен.
