Разследван за корупция арт колекционер загина при гмуркане

Синдика Доколо, известен африкански колекционер, който по-рано тази година бе замесен в корупционен скандал покрай съпругата си – Изабел душ Сантуш, най-богатата жена в Африка, загина на 48 години по време на гмуркане в Дубай. Лекари, констатирали смъртта му, твърдят, че причината е емболия, която е възможен риск по време на потапяне на голяма дълбочина. Към момента няма подозрения Доколо да е бил удавен. Но все пак възникват подозрения. Нека припомним с какво е познат Синдика Доколо.

 

Маска на етническата група чокве.

В света на почитателите на африканско изкуство Доколо се смяташе за изключително важна фигура, тъй като водеше борба да върне ценните артефакти, създадени в Африка, но изложени в най-известните европейски музеи, обратно в родния континент. Добрият му имидж обаче бе накърнен от скандала, в който основна действаща фигура бе съпругата му – Изабел душ Сантуш, която освен че е известна със състоянието си от над  2.1 млрд. долара е и първородна дъщеря на бившия президент на Ангола Жозе Едуарду душ Сантуш.

След започналото разследване немалко фигури от международната арт сцена се опитаха да се дистанцират от Доколо. Всичко тръгна от така наречения „Луандалийкс” – с изтичане на 715 000 имейла и документи, от които става ясно как Сантуш е изградила бизнес империята си на стойност 2 милиарда долара. Бизнес дамата, която преди време бе шеф на анголската петролна компания Sonangol, днес живее в Обединеното кралство и енергично отрича всякакви обвинения в експлоатация и корупция, твърдейки, че те са политически мотивирани и целят да опетнят името на баща й. През януари към обвиненията за корупция се добавиха и такива за пране на пари.

Още същия месец активите на Душ Сантуш и на съпруга й – Синдика Доколо – бяха замразени. Доколо определи случилото се като „политическа вендета“, а тъй като папката с обвиненията започна да набъбва, на редица представители на света на изкуството им се наложи да дават обяснения. Артистичният директор на Документа 14 – полякът Адам Шимчик призна, че през 2017 г., когато мащабното събитие се проведе едновременно и в Атина, и в Касел, той не е имал никаква представа, че Синдика Доколо е замесен в пране на пари. Шимчик изобщо не се усъмнил в неговото дарение от 340 000 евро, дадени на фондацията, която стои зад Documenta.

Полякът разказа, че познавал Доколо покрай дейността му във фондацията, с централен офис в Луанда. Доколо откривал собственици на ценни африкански артефакти и започвал да ги убеждава да му ги продадат. Той много внимателно следял какво се появява на аукционите и в западните музеи и не се колебаел да прави предложения за покупки. Но предлагал цени, на които ценните артефакти били купени от продавачите им. Не искал да ги взима по-скъпо. Ако музеите и аукционните къщи не се съобразявали с желанието му, той ги заплашвал с дела.

Според Доколо, ако не е бил колониализмът, музеите на големите европейски столици са щели да бъдат много по-бедни. През 2018 г. арт колекционенърт обяви в интервю за ARTnews: „Изкуството има политическо и морално измерение и не може просто да си измиете ръцете и да кажете: Това не е наш проблем – колекцията ни е такава, откакто се помним“.

Действията на Доколо дават резултат – през 2015 г. той успява да върне на етническата група чокве, населяващи части от Ангола и Конго – две маски на жени и една статуетка на мъж. Предполагало се, че те са откраднати от музея Dundo в Ангола по време на гражданската война в страната. Те били продадени на белгийски и френски колекционери, от които именно Доколо успял да си ги върне обратно. Това невинаги се случвало лесно – понякога западните колекционери му искали по 1 милион долара, но той настоявал да плати само толкова, за колкото въпросните предмети били купени – не повече от 100 000 долара.

Любопитна подробност е, че желанието на Доколо да се занимава с африканско изкуство не е вдъхновено от богатата му съпруга. То е наследено от баща му – Августин Доколо Сану, известен колекционер на африканско изкуство, който дълги години работи в Белгия и Франция, където синът му израства и получава образование. Чак на 27 години Доколо се връща в родната Ангола и се жени за Сантуш.

През годините Доколо успява да събере една от най-богатите колекции на африканско изкуство. В неговите фондове могат да се видят произведения на Занеле Муоли, Йинка Шонибаре, Вангечи Муту, Аида Мулуне, Уилям Кентридж, Трейси Роуз, Паскале Мартине Тайу, Отобонг Нканга. Той колекционира и видеа на концептуалисти като Ана Мендиета, Ейдриън Пайпър и Кехинд Уайли. През 2019 г. Доколо работи с художника Кендъл Гиърс, с когото организира изложбата „Въплъщения: Африканското изкуство като философия“. Той я показа в Центъра за изящни изкуства „Бозар“ в Брюксел. Доколо попадна и в авторитетната класация на ARTnews „Топ 50 на колекционерите, важни за изкуството през 2019 година“.

Приживе Доколо се гордееше със своята колекция от 5 000 произведения и споделяше, че мечтата му е да инвестира в бъдещото изграждане на мостове между класическото и съвременното африканско изкуство. „Моята колекция е безценна и овластяваща“ – обичаше да казва той.