Тази неделя (7 март) е по-специална от другите. Ще отбележим точно 1700 години, откакто император Константин I Велики е издал декрет, че денят неделя, известен по онова време като деня на Sol Invictus (денят на непобедимото слънце) ще бъде почивен ден на територията на цялата империя. За това си почивайте тази неделя императорски и се възползвайте от нашите тематични предложения.
Както вероятно знаете, когато Константин I Велики влиза в Сердика (в района на така наречения Античен културно-комуникационен комплекс „Сердика“ при Ларгото) той е така възхитен от красивия град, че възкликва „Сердика е моят Рим!“ Ето защо, за да отдадем дължимото на римската култура по нашите земи, ви обръщаме внимание на две предложения:
1. Изложба „Царският цвят цинобър в тракийската и римската култура по българските земи“
Цветът цинобър – нюанс на червеното – е бил изключително скъп пигмент, който се е асоциирал със сакралното и божественото. Той е бил натоварен с определени значения и функции, като най-ценната била, че осигурявал възможности за пътуване между световете. За това и се използвал при оцветяването на гробници и подмогилни храмове. За него още от древността се знаело, че при нагряване до 100 градуса по Целзий ставал черен, но след охлаждане отново ставал червен. Освен това се променял от светлината, заради което изследователите смятат, че тъкмо това била причината да е любимият цвят на висшите сановници. Заради това и го наричали „царски цвят“. На него е посветена изложбата „Царският цвят цинобър в тракийската и римската култура по българските земи“ в галерия „Средец“ (бул. „Александър Стамболийски“ № 17). Може да я разгледате до 16 март 2021 година. В нея ще може да видите 22 обекта на тракийската и римската култура по българските земи, в които е документирано използването на цинобър. Те са подбрани след множество изследвани сакрални градежи, при чиято украса е бил използван цветът цинобър.
2. Триезичната плоча на Сердикийския едикт пред църквата „Света София“
Вероятно малко от вас знаят, че в Сердика, на 30 април 311 г. е издаден прочутият Сердикийски едикт, известен още като едикт на веротърпимостта, с който християните престават да бъдат преследвани и християнството получава статут на „законна религия“. Това е първият едикт, който легализира християнството и се появява две години преди Миланския едикт. Сердикийският едикт е издаден от името на римския император Галерий, както и от името на съуправителите му августите Лициний и Константин (който по-късно става император Константин I Велики). Вие може да прочетете текста му на български, който е изписан на триезична плоча (другите два езика са латински и гръцки), която е поставена пред църквата „Света София“. Според легендата за приемането на едикта роля има съпругата на Галерий – Галерия Валерия, която съчувствала на преследваните християни и дори им симпатизирала. Вероятно на нея те дължат онази част от точка 4 от Сердикийския едикт, според която: „…ние постановихме християните отново да живеят свободно и да устройват своите събирания, но по такъв начин, че никой от тях да не нарушава реда“.
3. Концерт „Великото италианско кино“ в Пловдив
В събота (6 март) от 19.00 часа може да чуете отблясък от наследството на римската култура. В пловдивския градски Дом на културата „Борис Христов“ може да се насладите на концерта „Великото италианско кино“. Очаква ви музиката на Нино Рота от италианските класики „Кръстникът“ на Франсис Форд Копола, „Ромео и Жулиета“ на Франко Дзефирели и „Ла Долче Вита“ на Федерико Фелини. Тя ще бъде изпълнена от оркестъра на Държавна опера – Пловдив с диригент Диан Чобанов и аранжимент – Микеле Челаро.
4. Тема и вариации за тромбон и оркестър върху Симфония 3 от Малер в зала „България“
В неделя (7 март) от 19.00 часа в зала „България“ ще може да чуете известния френски диригент Фредерик Шаслен. Той е дирижирал Виенската държавна опера и Метрополитън опера. Освен това е композитор и е автор на Diva Dance https://www.videoman.gr/bg/72013 – удивителната ария от филма „Петият елемент“ на Люк Бесон.
В неделя обаче Шаслен няма да дирижира собственото си произведение, а „Тема и вариации за тромбон и оркестър“ върху Симфония 3 от Густав Малер, „Четири последни песни“ от Рихард Щраус и Симфония 38 „Пражка“ от Волфганг Амадеус Моцарт. Под диригентската му палка ще свири Софийската филхармония. Солисти в концерта са Мария Радоева – изключително талантливата ученичка на Райна Кабаиванска, и първият тромбонист на „Концертгебау“ холандецът Йорген ван Райен. Той е известен с основания от него New Trombone Collective.
За да бъде неделята ви наистина императорска, запознайте се с творчеството на New Trombone Collective, а по-специално с Мария от Буенос Айрес https://www.youtube.com/watch?v=ELGUZuWzNZ0.
