Докато се стремим да се справим с климатичните промени, има реалности, с които вече трябва да живеем. Нивото на океаните се покачва с все по-бързи темпове, като има изследвания, които показват, че то ще се повиши с 10-12 инча около бреговете на САЩ до 2050 година.
Генералният секретар на ООН предупреди, че през следващите десетилетия цели общности и държави могат да изчезнат в резултат на това покачване, като опасността е особено голяма за 900 милиона души, живеещи в ниско разположените крайбрежни зони.
Много от тези уязвими общности вече са преживели опустошителни наводнения. Но вместо да се строят морски диги, за да се предпазят от водата или да издигат домовете си върху колони, някои архитекти проектират бъдеще, в което ще живеем с водата. И върху нея.
Предложения за плаващи градове, устойчиви на климата, (включително амбициозно океанско селище в Южна Корея, което е достатъчно голямо, за да приюти 20 000 души на Малдивските острови), привлякоха вниманието на медиите. Но съществуващите проекти, от Лагос до Ротердам, показват как могат да бъдат развити начините на живот върху водата.
Нова изложба в холандския Nieuwe Instituut, озаглавена “Водни градове Ротердам”, представя работата на NLÉ – архитектурно бюро, ръководено от Кунле Адейеми, което изследва и тества така наречената плаваща архитектура по целия свят. Поредица от плаващи павилиони, като се започне с критично посрещнатите проекти Makoko Floating School, на базираната в Амстердам и Лагос проектантска фирма, са експонирани в езерата на музея.
Макоко е централен квартал на Лагос, Нигерия, където хиляди хора живеят в незаконни дървени постройки върху колове в лагуната. Вдъхновен от селището, Адейеми построява училище за жителите му през 2012 година.
Архитектът разказва за огромното наводнение, което е засегнало Лагос през 2011 г: “Цели улици бяха залети с вода и аз осъзнах, че и така цели градове ще се наводняват, но хората от Макоко вече се бяха подготвили за бедствието. Беше като прозрение.”
До триъгълното дървено училище с А-образна рамка се стигаше с лодка.
В него имаше защитени от водата класни стаи и общо пространство за игра за десетки деца. Вместо да стои върху колове, структурата плава на основата от пластмасови варели. В интерес на истината няколко години по-късно училището се срутва, въпреки че от NLÉ уточняват, че то винаги е било замислено като временно. Проектантът твърди, че липсата на поддръжка е довела до разрушаването на конструкцията.
Чрез поуките от този проект и от текущите изследвания – голяма част от които в новата му книга “Африкански водни градове”, проектантската фирма на Адейеми продължава да разработва плаващата система Макоко (MFS) – група от устойчиви дървени конструкции, които могат бързо да се сглобяват и разглобяват, когато е необходимо. Системата е модулна, с по-ефикасни стоманени връзки и е високотехнологична, за да отговаря на европейските строителни норми.
Плаващата система Макоко (MFS) се състои от сглобяеми плоскости, които могат да бъдат монтирани от екип от петима души за две седмици, без тежко оборудване или кранове.
“Нашата цел е да създадем всеобхватно решение, което не изоставя никого в тази фаза на адаптиране към климата и да се уверим, че с развитието на света ще можем да стигнем и до най-уязвимите общности”, споделя Адейеми.
Системата предлага малки, средни и големи версии на триъгълната А-образна конструкция. Адейеми смята, че MFS може да се използва за различни цели: от жилища до учебни заведения. И е “решение, което може да се прилага в световен мащаб.” Той вече е конструирал системата в някои страни – Италия, Белгия и Китай, за да я тества в различни климатични и водни условия.
През 2021 г. тази концепция е реализирана в Миндело, пристанищен град в Кабо Верде, край бреговете на Западна Африка, под формата на плаващ “музикален център”.
Разположен в три триъгълни павилиона от дърво и стомана, културният център включва пространство за представления, бар, столова и звукозаписно студио, плаващ в морето и свързан с брега чрез пешеходна пътека.
Да се научим да живеем с водата
Фактът, че един от проектите за MFS (Makoko Floating System) на Адейеми сега е изложен в Ротердам, може би не е случаен: Ротердам е градът в Холандия, който най-много е уязвим от покачващите се води. С 90% от града, разположен под морското равнище, гледката на плаваща архитектура не е нещо ново. Примери: многобройни проектантски фирми, които се борят с “водното бъдеще”, имат офиси из целия град.
Един от завършените тази година проекти, наречен Nassauhaven, включва 17 плаващи къщи, създадени от местната фирма Public Domain Architects (PDA).
Проектът спечели конкурс, организиран от градската управа, за разработване на пилотен проект за плаваща архитектура, който би могъл да помогне да се гарантира бъдещето на Ротердам.
“Ние сме град в делта на река и нивото на водата се променя”, обяви главният изпълнителен директор на PDA Питер Фигдор по време на видеовръзка. Той отбелязва, че интересът към плаващите сгради нараства – през последните няколко години в града е построен плаващ офис и плаваща ферма.
Nassauhaven е рекламиран като първата плаваща жилищна структура в града. Със своите къщи, подредени в спретнат ред, проектът е наречен “плаваща улица”. Дървените къщи са разположени върху бетонни понтони, прикрепени с помощта на стълбове към дъното на пристанището и се свързва със сушата с помощта на пътеки. Конструкцията се издига и спуска леко с ежедневните приливи и отливи, като същевременно остава стабилна и удобна за обитателите.
Сградите са проектирани така, че да бъдат енергийно неутрални, с устойчиви характеристики като слънчеви панели, отопление на биомаса и локално пречистване на отпадъчните води.
Фигдор разглежда строителството върху вода като една от малкото възможности, които остават за строеж на нови жилища в Ротердам. Той също така смята, че е това е по-подходящо, отколкото досегашното изграждане на диги, които да държат водата далеч от сградите на сушата. “Във водата сте на най-безопасното място за адаптация към климата”, споделя той.
PDA работи по още плаващи проекти в Бангладеш, както и по други в Ротердам. Фирмата също така се надява да разшири пилотния проект Nassauhaven: “Сега бихме искали да направим малък плаващ квартал от 100 жилища”, споделя Фигдор. Адейеми има подобни планове за MFS в Амстердам, който вече е дом на общности от плаващи къщи, като фирмата му работи за разширяване на системата си от плаващи структури, за да включи и многоетажни “водостъргачи”.
Адейеми смята, че все още няма достатъчно изследвания как бихме могли да строим и живеем във водата, която съставлява 70% от от земната повърхност. Работите, представени в Nieuwe Instituut и в новата книга на архитекта, имат за цел да започне да се запълва тази празнина в светлината на повишаването на морското равнище.
“В близко бъдеще човешката цивилизация ще живее все повече върху вода”, прогнозира той и поставя въпроса: “Защо да се борим с водата, когато можем да се научим да живеем с нея?”
