Често пъти кинорежисьорите се надпреварват кой по най-впечатляващ начин ще разкаже важен епизод от миналото. Тук предлагаме на вниманието ви пет примера на сериали с различен подход към миналото и историческата правда.
„Имението Даунтън”, Великобритания, 2010 – 2015
Действието на този образцов сериал с безупречни костюми започва с новината за катастрофата на „Титаник” през 1912 година, преминава през Първата световна и започва през 1926 година.
През цялото време в него ни показват прекрасни благородни аристократи, които не губят достойнството си при никакви обстоятелства – било то във война, при въстания в Ирландия или по време на протестите на суфражетките. Сериалът изобилства от благородници с пристойни и сковани маниери по време на чай, от ехидни старици с важна и достолепна осанка и стиснати устни, предани икономи, спазващи установения от векове ред – сериалът описва „добрата стара Англия”, каквато ни я представят, но каквато никога не е била в действителност.
Само във финалния сезон сценаристът Джулиан Фелоуз, сякаш изведнъж опомнил се, си признава, че старата аристокрация си е изживяла времето и – о ужас! – време е икономът да бъде уволнен.
„Пришълци от миналото”, Норвегия, 2019
В резултат на природен катаклизъм във фиорда на Осло в наше време изплават пришълци от други епохи – викинги, пещерни хора от палеолита и вездесъщите викторианци. Напредналите норвежци, живеещи в общество на всеобщо благоденствие, се опитват да приобщят неканените гости към цивилизацията, обаче много-много не се получава: я се опитайте да накарате един викинг да не пие и да не се бие.
Под вида на ретро фентъзи сериалът съвсем неполиткоректно осмива толерантното отношение на благополучните скандинавци към неотдавнашните африкански и близкоизточни бежанци – ами не искат да се асимилират, и туй-то – ако щеш да се съдереш.
Същевременно се надсмиват и на викинг плейстейшъна, превзел поп културата наред със страстта към всичко викторианско. Тук също имат своя Джак Изкормвача, и тайната му е разгадана: не са го хванали просто защото е умеел да пътува във времето.
„Бриджъртън”, САЩ, 2020
В порядъка на социален експеримент създателите на сериала решили да вградят в костюмираната мелодрама „нова етика” и феминистка оптика. В някои случай подходът е сработил: например момата за женене, която не иска да се омъжва през 1816 година, е в правото си, защото се държи точно като Ема от романа на Джейн Остин. А и тъмната кожа на съпругата на Георг Трети кралица Шарлота не е проблем: сред предците ѝ имало фаворитка на португалския крал с мавританска кръв.
Но в края на краищата, създателите на сериала, накарали госпожиците от епохата на Регентството да се държат като героини на „Сексът и градът”, малко са се престарали. Поправяйки миналото, те така и не са успели да завоюват любовта на феминистките – те ги обвиняват в „романтизация на токсични отношения”.
„Екатерина Велика”, Великобритания, 2019
Ако героите на „Короната” са все още живи, макар и не всички, то за палавата руска императрица може смело да се разказват всякакви истории – няма кой да скръцне със зъби на нахалните сценаристи. Затова Екатерина Втора (Хелън Мирън) е заета в сериала не с управлението на гигантската страна, а с любовната интрига с Потьомкин, продължила цял живот.
При това за англичаните всичките Потьомкини са еднакви: ама в пленяването на бунтовника Пугачов бил участвал Павел Сергеевич, а не Григорий Александрович – много важно, каква, по дяволите, е разликата? Било е отдавна, и кой да ти ги различава – освен, че е страноведческа измишльотина, сериалът гордо демонстрира и че е историческа фантасмагория.
„Короната”, Великобритания, 2016
Колкото повече сапунената опера за британското кралско семейство се приближава към днешно време, толкова повече си позволява, преразказвайки стари клюки за неща, за които – където заслужено, къде не – все Уиндзорите са обвинявани. И то цели четиридесет години. Принц Чарлз не ценял Диана, интригантствал срещу майка си, която се била „заседяла на трона”, а тя се опитвала да бръкне в джоба на данъкоплатците, за да отремонтира любимата си яхта. Заради тези сюжетни линии се наложило – за честта на Уиндзорите – да се застъпят Джон Мейджър и Джуди Денч, която призовала Netflix да сложат на всяка серия надпис, че всичкото това са измислици на сценаристите.
