За да повдигне духа на читателите си, френският вестник „Монд” се обърна към няколко нашумели в момента в Париж писатели, на които постави въпроса коя книга е на нощното им шкафче в неособено щастливия момент. Коя книга им дава сили и кураж. Книгите, които посочват, са превеждани на български, така че, ако случайно и вие ги препрочитате днес, ето кои са вашите сродни души.
Леонор де Рекордо и „Крехки небеса” на Емили Дикинсън
Цигуларката и авторка на пет романа от 2010 г. насам Леонор де Рекордо посочва една от стихосбирките на Емили Дикинсън, която е издадена и на български със заглавието „Крехки небеса”. В нея е популярното стихче „От какво се прави ливада?” (в превод на Цветан Стоянов)
От какво се прави ливада?
Нима не знаеш?
Трева
и една пчела
и да мечтаеш.
Ако пчелата не пристига,
мечтата стига.
Леонор де Рекордо аргументира избора си с това, че Емили Дикинсън (1830-1886) изненадва с думите и мислите си, които са престанали да имат за цел висок анализ и разсъждения, а ни връщат към първоначалната си същност – думи, събуждащи образи, които озаряват ума.
Рекордо признава, че когато чете стиховете на Емили Дикинсън, си я представя цялата в бяло как ни посреща в семейния си дом, в средата на XIX век в Амхърст, Масачузетс, в началото на пролетта. Тя е на 40 години, когато избира да живее в усамотение в имението си. Все пак поддържа интензивна кореспонденция с приятелите си, но излиза все по-рядко. Причината да избере да се отдалечи за известно време от светската суета, се дължи на факта, че за кратко време няколко нейни близки умират. Затова тя предпочита да гледа живота от прозореца си.
Години наред Дикинсън пише хиляди стихотворения с невероятна музикалност, с въздействащ ритъм. Пише за смъртта, любовта, за Бог, за всичко, което й се иска да запази в паметта си – спомените от контакта с природата, спомените от търсенето на безсмъртие, от най-деликатните сърдечни трепети.
Нима има по-добро място от поезията на Емили Дикинсън, в което да искате да се загубите? – пита риторично Рекордо.
Делфин дьо Виган и „Часовете” на Майкъл Кънингам
„В момент, когато времето се разтяга, фрагментира или скъсява по безпрецедентен начин, можем да четем или препрочитаме „Часовете” на американеца Майкъл Кънингам” – споделя френската сценаристка, режисьорка и писателка на бестселъри в жанра биографичен роман Делфин дьо Виган, която е позната на българската читателска аудитория с три свои романа „Но и аз”, „По действителен случай” и „Силна е нощта”.
Ако сте гледали филма, същото е похвално, защото в адаптацията на Стивън Долдри е отдадено нужното уважение на голямата литература. Но все пак държа на това, че книгата трябва да се прочете. Става дума за три жени, три епохи. Но същата единица време е съдбовна за живота им – един определен ден, който е както съвсем обикновен, така и изключително решаващ. От онези дни, в които животът се обръща с главата надолу. За Вирджиния Улф, централната фигура в романа, този ден е последнаят. Тя е изтощена от болестта, от която страда, и влиза в реката с джобове, пълни с камъни. За другите две героини (Лора Браун – през 50-те години на миналия век и Клариса Вон – в края на 80-те години) часовете са оцветени в нов цвят, преливащ между два нюанса – на прозрението и носталгията.
Харесвам този роман заради конструкцията на повествованието му, заради прецизния начин, по който описва вътрешния живот на героите си с техните разсъждения за паметта, писането, преминаването на времето. Майкъл Кънингам говори за нашата нужда от любов, поезия, извисяване, приятелство. Тази книга е възхвала на живота, независимо колко сложен може да бъде той.
Оливие Ремо и „Атлас на един боязлив мъж” на Кристоф Рансмайр
Философът Оливие Ремо признава, че е прочел повечето книги на германския писател Кристоф Рансмайр. Онова, което харесва в тях, е стилът им – прецизен и едновременно силно емоционален. „Атласът на един боязлив мъж” представлява седемдесет истории, посветени на пътувания по целия свят – от Чили до Арктика, от Непал до Доминиканската република.
Описанието на тези пътувания представлява странен жанр – смесица между медитативна поезия и журналистически пътепис, но той много точно отразява какво се случва на планетата Земя. Авторът е очевидец. Всички глави започват с „Аз живея…“. А пред читателя се разкриват и бедствия, и абсурди, и скромни чудеса.
Вдишваме аромата на мястото, срещаме обикновени хора, които разказват необикновени истории, и съпреживяваме премеждията на мистериозни животни. Рансмайр признава, че го притесняват две неща – човечеството да не направи твърде много глупости и да не се окаже, че стъпките, които човеците са оставили по Земята, не са „неизтриваемо” дълбоки. Сякаш, за да намери някаква утеха, Рансмайр се забърква в странни истории, които го държат под напрежение, но в които открива колко много още красота има на този свят. Ето защо тази книга е истинска възхвала на любопитството, препоръчва я Оливие Ремо.
Бертран Шефер и „Спящият човек” на Жорж Перек
Модният френски писател и режисьор Бертран Шефер е доста стресиран от случващото се около него. „По характер съм такъв – лесно започвам да се тревожа и притеснявам. За това в четенето се опитвам да се подложа на доброволен екзорсизъм – да изгоня демоните на страха, ужаса, отчаянието. Но, честно да ви кажа, нямам желание да чета нито Тукидид, нито Бокачо, нито Манцони. За следващите седмици, ако има такива… съм си запазил няколко приключенски романа.
Междувременно си спомням невероятните думи на Кафка: „Не е нужно да излизате от стаята си. Седнете на масата и слушайте. Дори не се вслушвайте, просто чакайте. Дори не чакайте, просто останете спокойни и самотни. Светът свободно ще ви се предложи да му свалите маската. Той няма избор. И ще се търкаля в екстаз в краката ви.” Тези думи на Кафка Жорж Перек (1936-1982) цитира в „Спящият човек“. В книгата героя изследва световъртежа между четирите стени на мъничката си стая, която с всяка страница става все по-широка и по-широка, но с нелепи детайли, които все се повтарят. Сякаш в тях всеки читател може да открие себе си и да се прероди в човешката си природа. Тъкмо за това „Спящият мъж” не напуска нощната ми масичка! – завършва възторжено Шефер.
