Пандемията от коронавирус накара хората да преразгледат обичайните си възгледи за сигурността.Ако по-рано мнозина се подсмихваха, когато чуеха история за някакъв чудак, очакващ падането на атомна бомба и готов да се скрие вдън земя, сега подобно поведение не изглежда съвсем безсмислено. В стремежа си да напуснат „опасната зона” богаташи от цял свят се опитват да се изолират на частните си острови, а агентите на недвижими имоти регистрират бум на интереса към къщите в дълбоката провинция.
Опитвайки се да овладеят обзелата ги тревога хората се втурнаха да купуват храни, патрони и тоалетна хартия. Богатите граждани също се подготвят за най-лошото, но отидоха още по-далеч – започнаха да строят разкошни бункери. Представяме ви едни от най-добрите убежища, в случай че настъпи краят на света.
CyberHouse Life
Зомби-апокалипсисът и ядрената катастрофа ще сторят истински дреболии за онези, които успеят да се доберат навреме до CyberHouse Life. Той проектиран от архитектите от петербургското бюро Modern House. Вдъхновението им дошло от бронирания Cybertruck на Tesla, затова външната конструкция на убежището е от монолитен железобетон и свръх устойчива стомана. Налице са шлюзови врати и метални транспаранти в най-добрите традиции на очакващите Съдния ден.
По думите на главния архитект на бюрото Алекс Вижевски, отначало проектът бил замислен като архитектурна игра, но впоследствие за къщата се намерили купувачи. Броят на поръчките е вече 12, включително от обхванатите от коронавируса Италия и САЩ. Подобен бункер е може да приюти между шест и десет души, а общата му площ достига 300 кв. метра.
Zicatela House
Отначало Zicatela Hous бил създаден не за спасение от голяма катастрофа, а като спасително островче за своя собственик, уморен от шума в столицата на Мексико. Домът му се намира в град Пуерто Ескондидо, щата Оахака. Сградата носи името на местния плаж. Проектиран е от архитектите Лудвиг Годфрой и Емануел Пико, които обикновено се занимават с изграждането на нощни клубове и барове.
Vivos xPoint
Vivios xPoint e най-голямата общност на оцеляващи в света. Обектът се намира близо до град Еджмънт, в щата Южна Дакота. По-рано на мястото била разположена военна база, в която се съхранявали бомби и боеприпаси, но през 2018-а инженерът Робърт Вичино я преобразувал в убежище. На територията има над 575 бункера, побиращи по пет човека. Най-евтиното „спасение” от апокалипсиса струва 25 хил. долара със срок на арендата от 99 години.
Vivos Europa One
По принцип идеята за бункерите не е нова за САЩ, мнозина американци са се подготвяли за края на света още по времето на Студената война. Подземните съоръжения се използват и като укрития от торнадо. Което изобщо не означава, че след падането на атомна бомба трябва да се откажем от обичайните удобства и развлечения. Петзвездният Vivos Europa One, който се намира в Германия, е още едно произведение на Вичино. По-рано на мястото е имало съветска база, а сега е съвременен Ноев ковчег, като го нарича Робърт.
Vivos Indiana
Това е още едно пристанище за „оцеляващи” в североизточната част на САЩ. „Ние не създаваме паника, а решаваме проблеми. Истинският елит винаги има план Б: ако се случи нещо те ще се качат на самолетите си и ще отидат на своите острови. Докато времето ни позволява, ще строим бункери. Утре този свят няма да стане по-безопасен”, казва Вичино.
Fortitude Ranch
Убежището Fortitude Ranch е дело на бившият военен Стив Рене, участник в операцията „Пустинна буря” по време на войната в Персийския залив през 1990 – 1991 година. Той е подходил експертно към работата си. По периметъра на базата са разположени охранителни кули, оборудвани с пушки, способни да пробият дори брониран автомобил. По думите на Рене отчаяните хора в екстремни условия вършат отчаяни постъпки, затова трябва да сме готови за всичко.
Rising S Bunkers
Американската компания Rising S Bunkers от Тексас се занимава с изграждането на бункери във всяка точка на света. При проектирането най-голямо внимание се отделя на специалната система за филтриране на въздуха, която го изчиства от бактерии и ядрена пепел. По думите на генералния директор на компанията Хари Линч, напоследък телефонът му не спира да звъни. Най-голям интерес към бункерите проявявали хората със собствен бизнес.
