Крепостта “Туида” край Сливен с награда за най-добър еко-музей в света

Денят – 28 юли, ще остави незабравими спомени в екипа, работещ на крепостта „Туида“, която се намира на хълма „Хисарлъка” в североизточната част на Сливен, непосредствено до квартал Ново село.

 

Причината – на специална гала церемония в турския град Токат, в рамките на Международна конференция, организирана от Международното дружество по еко-туризъм, крепостта “Туида” ще получи две първи награди – за „Най-добър еко-музей“ и за „Най-устойчива програма“.

Екипът – победител, работещ на крепостта „Туида“.

Заслугата е на екипа ѝ (с директор Мая Иванова). Чрез различните си инициативи през последните години той е успял да наложи историческия обект като привлекателен център за посещение не само от жителите, но и от гостите на Сливенския регион.

Успял е да го превърне в привлекателен център за изследване на историческото минало, с възпитателен ефект върху децата и младежите.

За всички свои изяви екипът, работещ за крепостта, е получавал подкрепа от община Сливен.

В надпреварата за наградата „Най-добър еко-музей“ крепостта „Туида“ се е конкурирала с 12 туристически обекта. В категорията за „Най-устойчива еко програма“ конкуренцията е била още по-ожесточена – крепостта се е съревновавала със 108 участника от 40 страни.

От екипа си обясняват първите места със самото разположение на крепостта – в подножието на планината, където всеки диша с пълни дробове чист въздух. Друга причина за победите са събитията, които екипът е организирал на „Туида“ – културни мероприятия, събори, фестивали, много възстановки.

Урок по стрелба.

Освен това крепостта е привлекателен център за ученици от цялата страна, за които се разработват специални програми.

От „Туида“ са вдъхновени от победата и са решени да постигнат още по-големи успехи. А ето с какво е била известна крепостта в миналото.

“Туида” e късноантична и средновековна крепост. В миналото хълмът “Хисарлъка”, на който се намира, е бил населяван от тракийски племена, антични римляни, средновековни българи. От мястото на крепостта се открива красива гледка към величествените “Сини камъни” и към град Сливен.

Артефакт, открит при разкопките на крепостта.

Открита е през 1982 г., когато в местността Хисарлъка се правят мащабни разкопки.

По време на проучванията археолозите откриват епиграфски паметник с надпис: „На всеслушващия се Зевс Оконенски Юлия Марция и нейният съпруг Аврелий Теопомп, градски съветник, поставиха с благодарност ( този паметник) в тържището Туида”.

По палеографски данни надписът е от началото на ІІІ век след Христа.

От него научаваме, че на територията на днешния град Сливен е съществувало селище – център на селскостопанска дейност и търговия. В него е било издигнато светилище с храм, посветен на Зевс Оконенски.

Артефакт, открит при разкопките на крепостта.

При разкопките е открит и друг надпис, от който става ясно, че името на селището се е произнасяло и като Суида. В него се е почитал и Аполон. Във вътрешността на укреплението са открити и други скулптурни паметници с религиозен характер. Сред тях се откроява торсът на мраморна статуя на бога лечител Асклепий, оброчни плочки на тракийски конник. Едната от оброчните плочки на тракийския конник е с надпис, който гласи: „Верий Валент (или Вар) посвети (или постави] … като благодарствен дар за себе си и за близките си …“

Посветителят е римски гражданин с три имена, от които първото, изписано съкратено в началото на реда, не е запазено. Според формите на буквите надписът може да се датира, че е от ІІ век.

Крепостта „Туида“ днес.

Тези находки показват, че тракийското селище Туида (Суида) е било много добре благоустроено и развито икономически през II и III век.

В средата на ІV в. на Хисарлъка издигат крепостта – тя обхваща площ от 40 дка и е изградени в традициите на античното военно строителство. В този период е построена и голяма трикорабна базилика в укреплението. В средата на V в. хуните опустошават Тракия, като помитат и „Туида“. Животът в нея замира почти за половин век.

Монета с образа на император Анастасий.

В края на V – началото на VІ в. император Анастасий възстановява укреплението. Известно е, че по негово време започва усилено строителство на крепости в балканските територии на империята. Крепостта е издигната почти из основи, като е запазена автентичната планировка. Към издигнатата крепостна стена се прибавят допълнителни съоръжения – стълбища, канали, водопроводи. Вътрешността на укреплението се застроява гъсто с разнообразни по функции, размери, план и техника постройки. Тогава се оформя старохристиянския комплекс, като се възстановява разрушената голяма базилика, а на югоизток от нея се издига автономно пространство за извършване на кръщения, със сложен план и мозаичен пъстроцветен под.

През този период регионът икономически оживява и при разкопките са открити и много предмети на лукса. Няколко века по-късно, когато България пада под византийско владичество, животът в крепостта продължава.

В началото на ХІІІ в. животът в крепостта в Сливен прекъсва завинаги. След нейното изоставяне продължава да функционира само некрополът около малка гробищна църква.