Тази година се навършиха 100 години от смъртта на Ярослав Хашек и също толкова от излизането на последната част на „Приключенията на храбрия войник Швейк”.
Хашек умира на 3 януари 1923 година, така и не дописал романа, на който предстояло да стане най-популярният роман в чешката литература. В част първа и част втора ви разказахме как се е появил Йозеф Швейк, кое е измисленото в него и кое е взето от живота, а сега ви разказваме как е възприет романът след смъртта на Хашек.
18.
Прието е да се смята, че Швейк е въплъщение на еснафа, нямащ собствена политическа позиция и избягващ каквито и да било сблъсъци с властта. Алтернативна трактовка предлага словенският философ Славой Жижек в книгата си „Чумата на фантазиите” (1997). Той вижда в Швейк идеалния пример за подкопаване на системата чрез ревностното ѝ служене.
Швейк непрекъснато демонстрира патриотизма си и охотно изпълнява най-безсмислените заповеди, което вкарва системата в хаос, разкривайки идиотизма ѝ. Ярък пример е сцената, в която военният съд заповядва на Швейк 10 пъти да напише изречението „Няма да отидем на война, ще се изсерем на нея”, за да изучат почерка му.
19.
В психиатрията в чест на героя на Хашек нарекли един синдром.
Група британски психиатри под ръководството на професор Питър Тайрър през 2001 година публикувала изследване, в което описала отделен вид психоза и я нарекла синдром на Швейк или инструментална психоза. Става дума за случаите, когато пациент, прекарал в миналото епизод на истинска психоза, намирайки се в ремисия, демонстрира симптомите ѝ, за да понижи очакванията на началството от него. Изгодата в неговия случай е очевидна: за цялото повествование Швейк нито веднъж не получава сериозно наказание и не участва в нито едно сражение по целия път от Прага до Западна Украйна.
20.
След смъртта на Хашек книгите за Швейк продължават да излизат. Хашек умира на 3 януари 1923 година от сърдечна недостатъчност. Не успява да допише четвъртата част от приключенията на Швейк, но храбрият войник вече е толкова популярен герой, че издателят помолил журналиста Карел Ванек да довърши романа вместо Хашек.
Експериментът се оказал доста сполучлив, и Ванек написал още 2 книги за Швейк – „Швейк в плен” и „Швейк в революцията”. Тези книги няколко пъти били преиздавани, но през 1951 година били забранени. През 1948 година Чехословакия станала комунистическа страна и насмешките над революцията и руснаците станали неуместни.
21.
„Приключенията на храбрия войник Швейк” били забранени в нацистка Германия. Острата и популярна сатира, насочена към Австро-Унгарската империя, суровата и самоцелна строева подготовка и раздутата бюрокрация, разбира се, нямала място в хитлеристка Германия.
„Приключенията на храбрия войник Швейк” били включени още в първия списък на книги, подлежащи на изземване и унищожаване в Третия райх, съставен на 26 март 1933 година.
22.
Комунистите, напротив, мечтаели да съживят Швейк. Артур Кьостлер разказва в автобиографията си, че през 1935 година той, тогава още привърженик на комунизма и сътрудник на Западното бюро за пропаганда на Коминтерна, получил задача да напише роман „Храбрият войник Швейк отново отива на война”. Кьостлер успял да напише около 100 страници, но на Седмия конгрес на Комунистическия интернационал било взето решение, че Коминтернът трябва да противостои на фашистката заплаха, и проектът за нов „Швейк” бил отменен като пропагандиращ пацифизъм.
23.
В СССР Швейк все пак отново бил изпратен на война. Веднага след началото на Великата отечествена война във вестника „Красний черноморец” започнали да публикуват глави от „Новите приключения на Швейк” на капитан-лейтенант Александър Бабиков. Неговият Швейк се подигравал на Хитлер и му предсказвал скорошно поражение. Идеята да се използва героя на популярна в СССР книга за повишаване на моралния дух на съветските бойци била подхваната и от други армейски вестници, които също започнали да публикуват нови разкази за Швейк.
Най-сполучлива се оказала работата на сатирика Морис Слободской – неговите „Нови приключения на Швейк” се печатали във всички армейски вестници, след което били издадени в отделна книга и екранизирани. Във филмите „Швейк се готви за бой” (1942) и „Новите приключения на Швейк (1943) главният герой бил войник от Вермахта, но само формално, в действителност той е чешки партизанин, извършващ подривна дейност в немската армия.
24.
Бертолт Брехт също изпратил Швейк да воюва във Втората световна. Брехт бил голям поклонник на романа на Хашек и казвал, че ако поискат от него да назове трите главни книги в историята, една от тях непременно би била „Приключенията на Швейк”. През 1943 година той препрочел романа и написал по мотивите му „Швейк през Втората световна война”. В нея Швейк е войник от Вермахта и се опитва да се добере до Сталинград.
В дневника си Брехт описва замисъла си така: „Швейк в никакъв случай не бива да бъде хитър, находчив саботьор, той само защитава нищожните предимства, които са му останали. Той откровено утвърждава съществуващия ред, който е толкова пагубен за него. Мъдростта му е разрушителна. Благодарение на своята неунищожимост той става неизчерпаем обект на злоупотреби и в същото време хранителна почва за освобождението”.
25.
„Приключенията на храбрия войник Швейк” е най-популярната антивоенна книга в света и една от най-екранизираните. Романът на Хашек е преведен на 58 езика и е екранизиран повече от 30 пъти. Първият филм е бил заснет през 1926 година в Чехословакия, ролята на Швейк играел Карел Нол – именно неговият образ на храбрия войник се смята за каноничен. Освен игралните филми има анимации, както и куклени екранизации.
Към настоящия момент за последен път романът е екранизиран през 2009 година. Съвместният мултфилм на Русия и Украйна „Приключенията на храбрия войник Швейк” на Ринат Газизов като цяло е доста близък до оригиналния текст, но завършва с Коледното примирие от 1914 година, което в романа го няма.
