Тази година се навършиха 100 години от смъртта на Ярослав Хашек и също толкова от излизането на последната част на „Приключенията на храбрия войник Швейк”.
Хашек умира на 3 януари 1923 година, така и не дописал романа, на който предстояло да стане най-популярният роман в чешката литература. През следващите 100 години книгата е била издадена в няколко милиона екземпляра, дописвали я, пренаписвали я и я изгаряли, десетки пъти я екранизирали, използвали я за военни и антивоенни цели. Разказваме ви как се е появил Йозеф Швейк, кое е измисленото в него, кое е взето от живота и какво е станало с него след смъртта на Хашек.
1
Хашек измислил Швейк в кръчмата. Жената на писателя си спомняла, че през пролетта на 1922 година той се прибрал у дома страшно пиян, бързо написал нещо на парче хартия, после го смачкал. Тя изхвърлила хартийката, но като се събудил, Хашек взел да се оплаква, че през нощта бил измислил нещо гениално, но не помни какво точно и не може да си намери хартийката, на която си бил записал нещо.
Ценният документ бил изваден от кофата за боклук и на него се оказали записани само две изречения: „Идиот на строева служба. Доброволно се явил на медицинска комисия, за да докаже, че е годен за строевак”.
2
Според една от версиите прототипът на Швейк бил един депутат консерватор. Самият Хашек никога не говорил за това, но изследователите открили сред съвременниците му члена на Аграрната партия Йозеф Швейк, който през 1907 г. станал представител на Чехия в парламента на Австро-Унгария. Депутатът Швейк имал крайно проавстрийски възгледи и постоянно държал в райхсрата налудничави верноподанически речи. Съвременниците му го наричали „позорното петно на чешката делегация”, а колегите му от фракцията си водели дневник, в който записвали най-смахнатите му изказвания.
3
Според друга версия прототипът на Швейк все пак бил войник. През 1968 г. журналистът Ярослав Веселий публикувал статия, в която разказал за друг Йозеф Швейк. През май 1911 година, твърдял Веселий, Хашек се запознал в кръчмата с някой си Швейк, който го поканил у дома си и го запознал с 19-годишния си син Йозеф, който току що се бил уволнил от срочна служба в армията и непрекъснато разправял за живота в казармата. Йозеф Швейк и Хашек общували известно време, и според думите на Веселий първия разказ за войника Швейк самият Швейк бил записал под диктовката на Хашек. След кратко общуване пътищата на Хашек и Швейк се разделили, но по време на Първата световна се срещнали отново – в руски лагер за военнопленници. Архивните данни потвърждават съществуването на Йозеф Швейк и повечето от изложените в статията факти от биографията му, но не са намерени никакви доказателства, че Хашек и Швейк са се познавали.
4
За първи път Хашек използвал Швейк за политическа провокация. През 1911 година в Австро-Унгария имало избори за райхсрата и той решил да участва в тях. Издигнал кандидатурата си от Партията на умерения прогрес в рамките на закона, която още през 1904 година бил основал на шега заедно със свои приятели. Сред точките в политическата му програма фигурирали завръщането на робството и инквизицията, учредяване на приюти за слабоумни депутати и въвеждане на алкохолизма. Предизборната си кампания Хашек водел с размах: срещал се в пражките кръчми с потенциалните избиратели (казват, че на тези срещи били идвали дори Франц Кафка и Макс Брод) и пак там понякога изнасял предизборни спектакли.
В един от тях на сцената за първи път се появил глуповатият войник Швeйк, който дерял гърло, пеейки някаква песен за великата Австро-Унгария, но не бил съвсем наясно на кого именно служи.
5
В печата храбрият войник Швейк се появил още преди войната. Първите разкази на Хашек за Швейк били публикувани през 1912 година в сборника „Храбрият войник Швейк и други необикновени истории”. Хашек все още разработвал образа на героя си, затова в първите разкази той е ту обущар, ту дърводелец, ту изкусен съблазнител, ту предприемчив пройдоха.
6
Хашек започнал да пише романа си за Швейк по време, когато бил под арест. В началото на 1915 година Хашек бил мобилизиран, а на 24 септември същата година се предал в плен на руската армия. В лагера за военнопленници край Киев бил завербуван в Чехословашкия корпус – доброволческо военно формирование на чехи и словаци в състава на руската армия. Борбата на чехите за независимост Хашек подкрепял искрено, което, впрочем, не му пречело периодично да осмива действията на водачите на освободителното движение. За поредния фейлетон за Чехословашкия национален съвет го изпратили в ареста. Там той прекарал 11 дни и започнал да пише книгата „Храбрият войник Швейк в плен”. 120 страници от романа били публикувани през юли 1917 година в алманаха „Чехословашка библиотека”, който Чехословашкият национален съвет издавал в Киев.
7
Безпаричието накарало Хашек да продължи да пише за Швейк. Първият му роман за Швейк останал незавършен – в Русия избухнала революция и Хашек, който решил да стане комунист, се захванал с политика. Отначало агитирал бойците от Чехословашкия корпус да постъпят в Червената армия, после напуснал корпуса, заминал за Бугулма, установил там съветска власт и станал комендант, пътувал по градовете в Сибир и организирал издаване на вестници на различни езици. В края на 1920 година се върнал в Чехословакия, за да се заеме – както сам той твърдял – с укрепването и развитието на комунистическото движение (впрочем жена му си спомняла, че те избягали от съветска Русия заради партийните чистки – опасявайки се от репресии). Завръщането в родината се оказало трудно: връзките му с комунистите пораждали подозрения към него, нямал доходи. Останал без работа, Хашек пак седнал да пише роман за Швейк.
Очаквайте продължение…
