През 2023 година се навършиха 100 години от смъртта на Ярослав Хашек и също толкова от излизането на последната част на „Приключенията на храбрия войник Швейк”.
Започнахме да ви разказваме как се е появил Йозеф Швейк, кое е измисленото в него, кое е взето от живота и какво е станало с него след смъртта на Хашек.
8.
Първата публикация на романа за Швейк веднага станала бестселър. Отпечатването на „Приключенията на храбрия войник Швейк по време на Световната война” започнало през пролетта на 1921 година. Хашек печатал романа във вид на малки книжки и срещу процент от цената ги давал за разпространение на приятели, които ги продавали в кръчмите и таверните. Работата се оказала доходоносна, Швейк веднага станал национална звезда – всяко ново издание на приключенията се четяло на глас в същите тези кръчми.
Впрoчем успехът на романа не донесъл на Хашек богатство: почти всички спечелени пари той харчел за благотворителност, като помагал за благоустройството на селото, в което се бил заселил.
9.
Хашек споделил с Швейк детайли от биографията си. В новия роман Хашек най-накрая конкретизирал с каква дейност се занимава героят му: Швейк търгува с помияри, като им измисля фалшиви родословни на породисти кучета. За тази дейност Хашек знаел от личен опит: през 1910 година той самият открил „Кинологически институт” – фирма, която търгувала с уж породисти кучета. Както и Швейк, Хашек ловял помияри, стрижел ги, боядисвал им козината, изготвял им фалшиви сертификати и ги продавал.
На Швейк доста му провървяло в този бизнес: успял да продаде всичките си кучета на един полицейски участък. При Хашек нещата не се развили така благополучно: за мошеничеството си той бил арестуван и даден под съд, но съдебните заседатели сметнали, че няма достатъчно доказателства за вината му.
10.
Проблемите си със закона Швейк също наследил от Хашек. След убийството на Франц Фердинанд хлевоустият Швейк бил арестуван и обвинен в държавна измяна за приказки, че скоро ще започне война, както и за дрънканици за външната политика. Самият Хашек два пъти бил арестуван при подобни обстоятелства. Първия път – заради това, че изпращал новобранци на фронта с портрета на Николай Втори, след това – за разговори в кръчмата на руски език (Хашек знаел десетина езика) и твърденията му, че руската армия след няколко дни ще влезе в града.
Първия път го задържали за кратко и същата вечер го пуснали, във втория случай ставало дума за шпионаж и перспективите не били розови: след като прекарал нощта в килията, Хашек заявил на следователите, че с действията си искал само да бъде отговорен данъкоплатец и да провери бдителността на гражданите и властите. Дали му осем денонощия в ареста.
11.
Швейк искал да ходи на война, а Хашек не. Първата част на романа „Приключенията на храбрия войник Швейк” практически е изцяло посветена на опитите на Швейк да постъпи в армията. Заради пристъп на ревматизъм той се явил на медицинската комисия в инвалидна количка, пеейки „Към Белград!”, обявили го за симулант и го задържали арестуван в лазарета, откъдето той след дълго време успял да се добере до фронтовата линия. На практика същия път извървял и самият Хашек, макар че намеренията му били противоположни. В началото на 1915 година го мобилизирали, но първата половин година от службата той старателно отлагал изпращането си в действащата армия и току се оказвал в лазарета – ту със силно кръвотечение от носа, ту с остър ревматичен пристъп или пък в ареста за дребни провинения.
За симулация на ревматизъм военният съд в края на краищата го осъдил на три години затвор с отбиване на наказанието след края на войната.
12.
Ревматизмът на Хашек бил истински. Швейк се разболял от ревматизъм от мъка. Няколко години преди Първата световна война бил признат за негоден за военна служба поради идиотизъм, от мъка се напил и прекарал студена зимна нощ навън. Ревматизмът на Хашек се появил при по-други обстоятелства. На младини той няколко пъти, зарязвайки ту ученето, ту работата тръгвал да скита из Европа и често спял под открито небе.
13.
Командирите на Швейк са точни копия на командирите на Хашек. Образът на развратника и добряк поручик Лукаш Хашек заимствал от своя армейски командир Рудолф Лукас. Макар че Швейк с ревностното си изпълнение на заповедите му докарва много неприятности, Лукаш се отнася към него със симпатия. Хашек също бил труден войник, често се оказвал в ареста, но Лукас си спомнял за него като за добър войник и честен човек. А в образа на безпринципния кариерист капитан Сагнер, готов заради бойна награда да унищожи в атака цял батальон, Хашек е представил оберлейтенанта на своята рота кариериста Венцел. Първата световна действително му донесла няколко медала, но след войната той попаднал в психиатрична клиника и умрял там през 1927 година.
14.
Истинският сапьор Водичка в края на краищата се сприятелил с унгарците. С чешкия националист, до дън душа мразещ унгарците – Йозеф Водичка, Хашек се запознал по времето, когато агитирал членовете на Чехословашкия корпус да се влеят в Червената армия. Не се знае дали е успял да го направи комунист, но през 1920 година Водичка се върнал в Чехия и се преместил със семейството си да живее в Подкарпатска Рус, където унгарското население преобладавало над чешкото. В романа Водичка не признава унгарците за хора и на миролюбивата забележка на Швейк, че „никой маджарин не е виновен за това, че е маджарин”, отговаря: „Как да не е виновен? Всеки от тях е виновен”. Истинският Водичка след войната се сдобрил с унгарците и ги намерил за приятни съседи. Впрочем Хашек едва ли е знаел тази важна информация.
15.
В романа има същинско алтер его на Хашек. Най-добрият приятел на Швейк, доброволецът Марек, работил преди войната в зоологическо списание, измисляйки нови животни, поради липса на униформа се явява на армейския сбор с цивилен костюм и цилиндър, по време на похода непрекъснато съчинява шеговити истории, пародирайки официалната пропаганда, и чака удобен случай да се предаде в плен. Това са все факти от биографията на Хашек. Заради цилиндъра на плаца го пратили в ареста, да се предаде в плен станало негова стратегия веднага след като разбрал, че изпращането на предната линия на фронта не му мърда, а статиите за несъществуващи животни – древно влечуго идиотозавър, ядлив бик и муха с 18 крилца – написал през 1909 година за списанието „Светът на животните”, в което работел като редактор.
16.
„Идиот” и думи със същия корен се срещат в романа 126 пъти. Въпреки това Хашек явно не смятал, че идиотизмът е основната черта на героя му. В послеслова към първата част на романа той пише: „Не зная дали съм могъл да предам с тази книга това, което исках. Фактът, че веднъж чух един човек да се кара на друг „Ти си същият глупак като Швейк”, показва, че не съм. Е, какво пък, значи просто съм обогатил букета на чешките ругатни с още една”. Какво именно е искал да предаде, Хашек не написал.
17.
Благодарение на Швейк в чешкия език действително са се появили няколко нови думи. Глаголът svejkovat (швейкувам) означава поведение, при което човек с престорено усърдие се подчинява на официалните власти или началството, но го прави формално и често насмешливо. Съществителното svejkovina (швейковина) означава пасивна съпротива срещу абсурда чрез осмиване и разкриване на глупостта на властта.
Следва продължение…
