Колко струва една песен? Своеобразен отговор на този въпрос дадоха организаторите на аукциона „Кристис“, след като на търг в Лондон бе продаден единствен по рода си презапис на „Blowin’ in the Wind“ на Боб Дилън.
Песента бе оценена на близо 1.5 млн. паунда. Купувачът е анонимен, но явно добре познава историята на песента. Класиката на Боб Дилън „Blowin’ in the Wind“ е записана за първи път през 1962 година. През 2021 г. Дилън прави неин презапис с американския продуцент – музикантът Ти Бон Бърнет. Той я издава обаче само в един екземпляр – на „Ionic Original Disc“.
Този звуков носител прилича на винилова плоча, но е направен от алуминий и има специално покритие, което е много по-устойчиво от винила и осигурява много по-високо качество на звука, „извличайки най-доброто от него“. Поне така твърди Бърнет, който години наред работи по подобряване на аналоговата технология за запис и наскоро патентова новия си метод.
За съжаление никак не е сигурно дали някой друг освен анонимния купувач ще може да се произнесе по качеството на презаписа. В изявление за „Кристис“ Бърнет заявява, че висококачественият продукт ще осигури на музикалното изкуство ново място на пазара на луксозните стоки.
Преди началото на наддаването презаписът на песента бе оценена на стойност между 600 000 и 1 милион паунда.
„Ако искате, можете да възприемате търга и като арт акция, посветена на това колко струва една песен в епохата на стрийминга“ – коментират от „Кристис“. Техни представители добавят, че това може и да е ирония на съдбата, имайки предвид, че преди известно време Бърнет се оплака в интервю за Variety, че през последните няколко десетилетия музикалните записи не носят печалби.
„Музиката за американския пазар е това, което е виното за френския пазар, но през последните 25 – 30 години част от американските граждани ни обявиха, че трябва да разпространяваме музиката си безплатно. Стана така, че един музикант и неговият продуцент могат да се издържат само от авторски права и тук изникна въпросът: „А колко всъщност струва една песен?
И ето че след търга вече имаме отговор на въпроса“ – посочва Бърнет. Той се надява, че анонимният купувач ще предостави записа на някой музей на музиката, който, от своя страна, да даде възможност на посетителите да чуят записа. Но при едно условие – да няма нито едно копие. Щом става дума за един единствен презапис, нека си остане такъв.
