Вече е известно кои археологически проекти ще получат финансиране от Министерството на културата за 2022 година.
Става дума за 29 проекта, зад които стоят различни организации. Дали във връзка със своята 130-годишнина от създаването си или не, но лидер по проучвания е Националният археологически институт с музей при БАН (НАИМ при БАН), който стои зад петнадесет от всички одобрени проекти. За всеки от тях се отпуска поисканата сума в пълен размер, като става дума за средства между 35 000 и 40 000 лева или общо над 1 100 000 лева.
Сред одобрените проекти на НАИМ при БАН са разкопките на обществената сграда и императорския храм в „Античния и средновековен град „Деултум-Дебелт“, за който ще бъдат предоставени поисканите 40 000 лева. Проектът с ръководител Христо Прешленов е оценен на трето място по брой точки сред 29-е одобрени проекта.
Пред него – на второ място – е проектът на Историческия музей – Исперих, който също е поискал 40 000 лева и ще ги получи за археологическото си проучване на тракийския град от елинистическата епоха в „Сборяново“. Негови ръководители са Даниела Стоянова и Мария Николаева.
На първо място е проектът на Софийския университет. Преподавателите по археология заедно със своите студенти ще проучват Тракийския и античен град Кабиле.

Ръководителите на проекта – Иван Вълчев и Венета Ханджийска-Янкулова са кандидатствали за сумата от 38 156 лева и ще получат точно толкова, след като проектът им е спечелил най-много точки.
Най-ниско оцененият проект на Националния археологически институт с музей при БАН – с 52.9375 точки – е за проучване на Дворцовата сграда във Владетелския комплекс на Велики Преслав. Но и за него екипът археолози, ръководен от Петър Димитров и Мария Манолова-Войкова, ще получат поисканите 40 000 лева в пълния им размер.
Най-малко точки от всички одобрени проекти печели Общинският културен институт в Бяла – общо 52.75 точки. Екипът с ръководител – археологът Валери Йотов ще проучват късноантичната крепост на нос Свети Атанас край Бяла. За целта те са поискали 39 722 лева и ще получат сумата в пълния й размер.

В рамките на одобрените 29 проекта ще се работи по известни археологически обекти. Сред тях е, например, крепостта Русокастро. Там екипът на Милен Николов от РИМ-Бургас ще работи по консервацията на укрепен проход с кула-кладенец. За целта ще им бъдат предоставени поисканите 36 700 лева.
На нос Калиакра ще работят археолозите от Националния исторически музей, ръководени от Бони Петрунова. Проектът им ще бъде подкрепен с 40 000 лева.
В Несебър екип от Центъра за подводна археология начело с Найден Прахов ще проучват потънали фортификационни и пристанищни съоръжения на Месемврия. Техният проект ще бъде подкрепен с 38549 лева.
Центърът за подводна археология е спечелил и още един проект – за подводни разкопки в пристанище Созопол, сектор „Изток“. Той е за 39981 лева и негов ръководител е Калин Димитров.
Бившият депутат от Атака – археологът Станислав Станилов ще бъде ръководител на проекта на Националния археологически институт с музей при БАН, който ще проучва двор с дървена ограда северно от Цитаделата на Плиска. Проучването ще бъде подкрепено с 40000 лева.
Четири проекта, които са получили между 50.12 и 51.62 точки, но ще бъдат финансирани само ако Министерството на културата намери допълнително средства за тях, са:
- на Националния археологически институт с музей при БАН – за проучване на Дворцовия център – Цитадела във Вътрешния град на Плиска;
- на РИМ-Варна – за проучване на Варненския халколитен некропол;
- на Общинския културен институт – Созопол – за проучване на манастира „Св. Йоан Предтеча“ на остров Свети Иван в Созопол;
- на Археологическия музей в „Марица-Изток“ – Раднево – за проучване на неизследван пласт на могила в Гълъбово.

За четирите проекта ще са необходими близо 160 000 лева.
Представяме ви тази информация, подклаждайки любопитството ви за предстоящите изложби през 2023 г., на които археолозите ще представят какво са открили и консервирали при последните си разкопки, подкрепени от Министерството на културата.
Тук можете да видите всичките 29 археологически проекта, чието финансиране е одобрено от Министерството на културата.