„Мъдър ставаш, когато започваш да наричаш нещата с правилните им имена.“ Имайки предвид тази сентенция, си задаваме въпроса – а какво ли си мислят японците за американците, а и като цяло за англоезичните медии, след като от няколко месеца от Токио официално са ги помолили да им изписват по коректен начин имената, а те не искат и да чуят.
Кратка предистория – на 2 март 1979 г. Los Angeles Times запознава читателите си с новата китайска система Pinyin на транскрипция на китайските имена на латиница, с която променя познатата до този момент географска карта на Китай. След въвеждането на новата система Кантон става Гуанджоу, а Тиенцин – Тиендзин. И най-важното – столицата вече не е Пекин, а Бейджин.
Американските журналисти реагират с неособен ентусиазъм – все пак имат намерение да приложат повечето от новите наименования, но за някои – като Пекин, например, са силно резервирани – все пак старите наименования до такава степен са навлезли в употреба, че американците трудно ще свикнат с новите.
Все пак през 1986 г. от The New York Times излизат с коментар, че наименованието Бейджин вече е станало толкова популярно, колкото и Пекин.
Сега е ред на Япония да въведе нова система на наименуване. Има и конкретен повод. Миналата година страната отбеляза началото на нова ера – след като на 30 април 2019 г. император Акихито абдикира от Трона на хризантемата и бе наследен от първородния си син Нарухито, настъпи ерата на новото управление – „Рейва“. Наименованието означава „добър късмет и хармония“. Новата епоха е добър повод, според външното министерство на Япония, да поиска имената на японските служители да бъдат изписвани по различен начн.
Така името на японския премиер Шиндзо Абе става Абе Шиндзо, като фамилното му име се изписва пред личното. Така се изписват и имената на китайския президент Си Дзинпин и на президента на Южна Корея Муун Дже-ин.
Не за първи път японските власти са заявявали желание чуждите медии да изписват първо фамилните им имена. Такъв е стандартът им до 1868 г., когато настъпва промяна в резултат на управлението на император Муцухито, който бележи началото на ерата Мейджи. Тогава японците започват да следват каноните на западния свят и заради това фамилното име, до онзи момент изписвано на първо място, започва да се употребява след личното.
Въпреки че това решение улеснява западната дипломация, не е много по сърце на японците. В ХХI век властите в Токио се опитват да променят практиката, наложена в епохата Мейджи. Миналата година бе направен пореден опит с официално писмо до няколко големи международни медии.
То бе подписано от говорителя на японското Министерство на външните работи и разпространено от Си Ен Ен през ноември 2019 година. В него се казва, че от 1 януари всички японски държавни агенции ще възприемат практиката да изписват първо фамилното име на своите граждани и официални лица. „Бихме искали медийните компании да обмислят нашето желание и да поставят фамилията пред малкото име на японските граждани, стига, разбира се, това да не им създава никакви проблеми. Все пак всяка медийна компания е свободна да постъпи, както иска “, завършва изявлението от японското външно министерство.
Факт е обаче, че и самите японци трудно свикват с новите правила и следват западната система на изписване на имената. Така дори японската преса, излизаща на английски език, и до момента нарича премиера „ Шиндзо Абе“.
А как реагират чуждестранните медии?
„Читателите обичат последователността , така че трябва да се разработи цялостна стратегия по извършване на промяната“ – казва Дорис Труон преподавател по журналистика в американския Институт „Пойнтер“.
Тя отчита, че повечето медии не желаят да променят практиката си. На страницата на Си Ен Ен, например, няма нито една публикация, където японският премиер да е наречен „Абе Шиндзо“. В същото време външното министерство на Япония отчита, че „Икономист“ се е съобразил с желанието на Токио. От Асошиейтед прес обаче са категорични, че към тях не е било отправено подобно желание и те нямат планове да променят дългогодишната си практика.
От „Гардиън“ се аргументират с това, че „и други медии поставят на първо място личното име, а после фамилията, но че все пак ще продължат да проучват как се променя стилистиката “.
От Ройтерс съобщават, че „са наясно с предпочитанията на правителството на Абе, но въпреки това дори сред японския бизнес е по-разпространена практиката фамилията да се поставя на второ място“.
В „Уикипедия“ още от миналата година водят спорове кое е по-правилно – „г-н Шиндзо“ или „господин Абе“, като в крайна сметка редакторите на уеб енциклопедията са решили да не правят никакви промени.
Според Дорис Труон дебатите трябва да продължат, за да се определи какво, в крайна сметка, е по-важно – да се наложат западните стандарти или да се отдаде дължимото уважение на отделните нации и култури.
От друга страна в някои медии вече се появи предложението, след като на Япония се наложи да отложи с година Олимпийските игри заради коронавируса, то в знак на солидарност журналистите да направят поне нещо малко – да започнат да наричат премиера й така, както той би искал.
