Да си спомним за Албер Юдерзо – създателят на „Астерикс и Обеликс“

На 24-ти март в Ньой сюр Сен си отиде 92-годишният френски художник Албер Юдерзо. Без труда на Албер и колегата му Рьоне Госини светът нямаше да опознае и обикне смелият и умен галски войн Астерикс, силният и забавен Обеликс и мъдрият друид Панорамикс.

 

Албер Юдерзо почина в съня си от инфаркт, без да има връзка с коронавируса. Чувстваше се много изморен през последните седмици.“ – съобщи пред „Агенция Франс Прес“ зет му Бернар дьо Шоази.

Алберто Алеандро Удерцо, както е рожденото име на именития творец, е роден на 25-ти април 1927 г. в град Фим, Франция, в семейството на италиански имигранти. Работи за вестниците France-Soir и France Dimanche, както и за списанията Tintin и Pilote. С Жан-Мишел Шарлие създават поредицата Tanguy et Laverdure. През 1953-а се жени за Ада Милани, с която имат само една дъщеря Силви.

Но най-известната му творба си остават приключенията на Астерикс, чиято реализация започва съвместно с Рьоне Госини през 1959-а. Докато Албер илюстрира сцените, Рьоне пише диалозите между героите. Така работят в тандем до смъртта на Рьоне, а след това отговаря сам за сам създаването на следващите десет броя. През 2013 г. той предава щафетата на сценариста Жан-Ив Фери и художника Дидие Конрад, въпреки думите му, че комиксите ще спрат да се издават след неговата смърт. Талантливият французин има зад гърба си над 60 години трудов стаж и 38 публикувани произведения.

Отляво – Албер, отдясно – Рьоне.

 

А ето и 5 интересни факта за началото на „Астерикс и Обелиск“, които може би не знаете:

 

1. Произходът на имената на Астерикс и Обеликс

Името на русокосият герой съчетава няколко фактора: единият е свързан с типографския знак на френски „astérisque“ (звездичка /*), другият с латинския език, където името на галския войн се превежда като „крал на звездите“ (aster: звезда, rix: крал). За Албер Юдерзо Астерикс трябвало да носи символично име, което да демонстрира ярко лидерските му умения, пъргавия ум и макар че е дребен на ръст – физическата сила. Освен това двамата с Рьоне Госини държали много името да започва с буквата „А“: за по-лесната азбучна класификация на поредицата.

И при верния другар на Астерикс – Обеликс, нещата не са по-различни: името му също е свързано с типографските знаци „обел“ (÷) и „обелиск“ (†), който най-често се използва за обозначаване на бележка под линия, другата връзка е с древноегипетската колона обелиск.

2. Появата на кученцето Идефикс

Сладкият персонаж се появява за първи път в петия брой „Астерикс: Обиколката на Галия“ през 1965 година. Причината е че самият Албер Юдерзо усещал някаква празнота в атмосферата на книгите и искал главните герои от творбите му да имат още един верен приятел, който да ги съпътства по време на всичките им приключения. Първоначалното име на кученцето било Патракурикс, което много се било харесало на Албер от първите броеве на комикса, но понеже вече имало друг персонаж с това име, а и то било твърде дълго за кученцето, се наложило то да бъде променено.
Създателите на поредицата се допитали до своите читатели чрез конкурс в списание Pilote. Името Идефикс (от френски „idée fixe“ – фиксирана идея) се харесало най-много, а победителите получили безплатен абонамент за списанието.

3. Многобройните известни личности в комиксите

Знаете ли, че мнозина от персонажите в книгите са фактически карикатури на прочути хора?  В „Одисеята на Астерикс“ Шон Конъри е Нуланулашест (препратка към прочутата му роля на Джеймс Бонд), Жак Ширак е Кай Согрений в „Обеликс и компания“, Бийтълс са музикантите в „Астерикс в Британия“, Кърк Дъглас е Спартак в „Галерата на Обеликс“ и други.

4. Раждането на „Астерикс и Клеопатра“ през 1965-а

Без съмнение „Астерикс и Клеопатра“ е сред най-популярните комикси на Рьоне и Албер. Оказва се, че били вдъхновени от новоизлязлата  (през 1963-а) лента „Клеопатра“: „Току-що бяхме гледали филма на Джоузеф Манкевич с Ричард Бъртън и Елизабет Тейлър и не успяхме да спрем смеха си. Най-вече заради банкетната сцена, където Бъртън и Тейлър са седнали на маса за хранене – типично по американски. Всички знаят, че римляните са се хранели излегнати върху специални дивани, наречени триклиний.“ – обяснява Юдерзо.

5. В памет на Рьоне Госини

Да припомним, че приятелят и колегата на Албер напуска по-рано този свят – на 5-ти ноември 1977 година. По това време и двамата работят върху 24-ия брой „Астерикс при белгите“ и на Албер Юдерзо му се налага сам да завърши комикса. На последната му страница, където цялото село на Астерикс пирува, както обикновено, се вижда малко зайче, което напуска пиршеството плачейки. Илюстраторът пояснява, че приживе Госини често наричал жена си „моето зайче“.