Имате ли доверие на колегите си в работата? На бизнес партньорите си? От отговора на въпроса с голяма вероятност зависи благосъстоянието ви. И това на хората около вас.
През 1959 г. джазменът Майлс Дейвис и други петима негови колегите – участници в секстет, пристигнали в едно нюйоркско студио да запишат поредния си албум. По това време популярно течение в джаза бил бибопът. Но този път Дейвис предложил на музикантите да изсвирят нещо различно. Показал им две схеми, които дотогава не били прилагани в джаза, а после се обърнал към звукорежисьора и му казал да записва.
Всичко, което след това влязло в плочата, се свирело по този начин за първи път. Наложило се музикантите да се откажат от онова, с което били свикнали – те попаднали на нова, непозната за тях територия. Така описва станалото в студиото в интервю за Harvard Business Review Франк Барет, автор на книгата Surprising Leadership Lessons from Jazz („Учудващите уроци по лидерство от джаза“).
В резултат се получил албумът Kind of Blue – най-популярната плоча с джаз за всички времена: за изминалите оттогава 60 години са продадени повече от 5 милиона копия.
Оркестърът на Дейвис постигнал успеха си благодарение на доверието. Парадоксално – ами че джазът е спонтанно творчество, какво общо има тук доверието?„
Не бързайте с изводите.
„Макар че има много забележителни музиканти, известни със соловите си изпълнения, в крайна сметка джазът представлява случващото се пред очите ви социално събитие“ – пише Барет в книгата си.
Онова, което повече от всички други фактори обуславя успеха на импровизацията, е постоянният процес на търсене и намиране на компромиси между членовете на джаз формацията. Музикантите са в постоянен диалог и взаимен обмен помежду си.
В изследването си за джаза социалният психолог Давид Бастиен установил, че под външната спонтанност в джаза се крие фина мрежа от скрито майсторство и взаиморазбиране.
Един от музикантите може да покаже четири пръста – знак за преход от размер 4/4 съм 4/2. Друг може да обозначи края на солото с плавен преход в консонанс.
„Тези норми на поведение и шифрованите сигнали на джазмените са създадени специално за да съхранят точното взаиморазбиране помежду им, без да бъдат разбрани от публиката” – цитира Бастиен в книгата си „От най-добрия към най-големия: как работят принципите на успеха в спорта за постигане на житейски цели” известният британски журналист Матю Сайед.
Колкото по-голямо взаимно доверие си имат хората, толкова по-голям успех са в състояние да постигнат. Способността да се доверявяш (както и способността да възпиташ това качество у членовете на екипа) е ценно качество на съвременната култура. Включително и на корпоративната.
Доверието може да се тренира
Искате детето ви да се справя добре и да успее в живота? Пратете го да тренира някакъв отборен спорт. Особено сериозен шанс за успех имат момичетата.
Поне такъв извод може да се направи, ако се запознаем с изследването на международната консултантска компания EY. Нейни специалисти извършили допитване до повече от 800 мениджъри в големи компании. 40% от участниците в изследването били жени и 90% от тях са пробвали да спортуват в училище или в университета.
Изпълнителните директорки, до които се допитал „Ернст енд Янг”, били единодушни, че спортът се отразява положително на работата. От тях 76% отбелязали, че хората, които спортуват или са спортували преди, са по-ефективни в екипа, отколкото хората, които изобщо не са спортували. Освен това те признали, че заимстват от спорта техники на поведение, които могат да подобрят работата на екипа.
Ключовият фактор за синхронизираната игра на отбора е доверието. Отборният спорт е най-добрият тренажор за това качество. Матю Сайед изтъква особеното състояние на отбора по време на игра, което нарича „колективна зона”. Това е, когато един футболист очаква пас от съотборника си, докато съотборникът очаква на свой ред първият да се появи в точката, където да посрещне паса. Така благодарение на доверието хората не просто координират действията си, но и ги хармонизират.
Футболните фенове вероятно си спомнят отбора на „Барселона” – на пика на славата му той е известен със своя „танц на единството”, който сякаш случайно завършваше с гол във вратата на противника. Или световния сборен отбор по ръгби „Варварите” (Barbarians), прочут заради великолепното докосване на топката в зоната на противниковата врата от Гарет Едуардсън в мача срещу националния отбор на Нова Зеландия от 1973 година.
Срещата, провела се на стадион Cardiff Arms Park, се смята за един от най-добрите мачове в света, защото отборите демонстрират възможно най-координираната техника (за мача дори е написана своеобразна ода от спортния коментатор Клиф Морган), пише Сайед.
Каква е причината за успеха?
Колективната зона изисква от участника преди всичко умението да се постави на мястото на другия. При това Сайед има предвид не емпатията, проявите на нежност и съпреживяването, а решимостта на човека да подчини мислите и интересите си на интересите на колектива.
Това е и отличителната черта на великите отбори в музиката, спорта или живота: членовете им имат сходен начин на мислене. Те започват да гледат на света с един и същ поглед, откривайки за себе си нови пластове от възможности.
