Учените твърдят, че интелектът се определя не толкова от генетиката, колкото от обкръжението и всекидневните навици. Може ли да станем по-умни, ако усвоим начина на живот на гениите?
Известният физик и изобретател Никола Тесла обожавал масажа на стъпалата: всяка вечер той разтривал пръстите на всеки крак по 100 пъти, пише Макс Сейфър в книгата си „Вълшебникът: животът и времената на Никола Тесла”. Самият Тесла твърдял, че упражнението му помага да стимулира мозъчните си клетки.
Мнозина от най-изтъкнатите умове в света също имали своите странни навици. Питагор не ядял бобови храни, Беджамин Франклин си правел „въздушни бани” чисто гол.
Излиза, че пътят към величието е постлан с някои наистина чудновати навици.
Но ако това са нещо повече от навици? Учените все по-често казват, че интелектът е свързан по-малко с генетиката, отколкото е прието да се смята. По последни данни около 40% от интелектуалните способности на човека се определят от неговото обкръжение.
Харесва ли ви или не, всекидневните навици силно влияят на мозъка, формират структурата му и променят начина му на мислене. От всички велики хора Алберт Айнщайн е най-силно завладян от необичайните си пристрастия. Явно той е най-добрият пример как влияят навиците на интелекта ни.
Айнщайн ни научи да получаваме енергия от атомите. Може би неговият начин на живот ще ни помогне да разберем как да развиваме умствените си способности.
Само си представете как отговорът на въпросите как спи, какво яде или дори какво предпочита да облича, ни помогнат да разкрием своя собствен потенциал?
Да спим по 10 часа и отгоре
Всеизвестно е, че сънят влияе положително на мозъка. И Айнщайн се отнасял към това напълно сериозно: той спял най-малко по 10 часа на ден. Но влияе ли сънят на работата на ума?
Писателят Джон Стайнбек веднъж казал: „Знае се, че сложен проблем е по-добре да се решава сутрин, след като сънят е поработил над него”. Много от гениалните открития в историята на човечеството, включително и периодичната система на химичните елементи, структурата на ДНК и специалната теория на относителността са били направени насън. При това последното хрумнало на Айнщайн, докато сънувал умъртвяване на крави с електрошок.
Но влияе ли сънят на умствените способности? През 2004 г. учени от университета в Любек, Германия, направили прост експеримент. Отначало обучили доброволци на някаква игра с числа. Повечето постепенно я усвоили, но най-бързо се справяли с нея, когато успявали да открият нейния скрит принцип.
След осем часа доброволците отново били проверени – и онези от тях, на които им било разрешено да поспят, повече от два пъти по-често намирали скритото правило.
По време на сън мозъкът се оказва подвластен на различни цикли. На всеки 90 – 120 минути се сменят фазите на лекия, дълбокия и бързия сън (REM). Последната фаза е свързана със сънищата и доскоро се смяташе, че отговаря за обучението и паметта.
Неврологът Стюарт Фогел от университета в Отава обяснява: „Другите фази на дълбокия сън си остават загадка, макар че ние прекарваме в тях около 60% от нощта. He-REM сънят се характеризира с пикове на мозъчната активност, наречени сънни вретена (ритъм „сигма”) заради характерната им форма на енцефалограмата.
Нормалният нощен сън се състои от хиляди такива „вретена“. Нормалният нощен сън се състои от хиляди такива пикове, всеки от които трае не повече от няколко секунди. Фогел казва: „Фактически това е врата към другите фази на съня – колкото повече спите, толкова повече пикове се наблюдават”.
Сънното вретено започва с изблик на електрическа енергия, генерирана от структурите, разположени дълбоко в мозъка. Основната активност се наблюдава в таламуса – овална област, изпълняваща функциите на главен превключвател, пренасочващ информацията в правилната посока. По време на сън той изпълнява функцията на вътрешна „тапа”, като прекъсва потока външна информация и така ни помага да спим.
По време на сънното вретено вълната на активността излиза на повърхността на главния мозък, а после се връща навътре, извършвайки пълен цикъл.
Учудващо е, но хората с голям брой пикове на активността обикновено притежават по-изразен „подвижен интелект” – способност да решават нови задачи, да използват логика и да установяват закономерности (с което се и отличавал Айнщайн).
Фогел казва: „Изглежда пиковете не са свързани с други типове интелект като способността за запомняне на цифри и факти, и определят именно уменията за решаване на задачи.” Това твърдение прекрасно обяснява презрението на Айнщайн към формалното образование и съвета „никога да не се запомня това, което може да бъде записано”. Колкото повече спим, толкова повече са сънните вретена, но това изобщо не значи, че продължителният сън е полезен.
Досега не е изяснено дали големият брой на пиковете е следствие или причина за интелекта. Учените засега не могат да отговорят на този въпрос, обаче скорошно изследване показа, че при жените пълноценният нощен сън подобрява уменията за решаването на проблеми.
На свой ред при мъжете кратковременният сън стимулира мозъчната активност. Значително постижение на това изследване е установяването на връзката на интелекта със сънните вретена.
При жените те възникват само по време на нощния сън, а при мъжете – само по време на дневна дрямка.
Засега не е известно как ритъмът „сигма” е свързан с умствените способности на човека. Фогел смята, че благоприятното му действие се обяснява с активирането на определени дялове в мозъка.
Той казва: „Установихме, че областите, активни по време на сънните вретена – таламусът и кортексът, – отговарят за способността за решаване на задачи и за задействане на логиката при нови обстоятелства”.
За щастие Айнщайн също е обичал да си подрямва през деня. Една легенда гласи, че за да не заспи прекалено дълбоко, физикът сядал в креслото с лъжица в едната ръка и поставял отдолу метална чиния. Когато Айнщайн заспивал, лъжицата падала от ръката му и звукът от удара по чинията го събуждал.
Всекидневните разходки
Всекидневната разходка била свещена за Айнщайн. Когато работел в Принстънския университет, физикът всеки ден изминавал по 5 км. Не бил сам в увлечението си: мнозина известни хора били пламенни привърженици на разходките, сред тях и Чарлз Дарвин, който всеки ден излизал навън 3 пъти за по 45 минути.
Подобна активност не само спомага да се поддържа физическата форма – съществуват маса доказателства, че ходенето подобрява паметта и творческата дейност и помага при решаването на проблеми. Най-малкото се наблюдава явна взаимовръзка между творческите способности и разходките сред природата.
На пръв поглед в това няма никакъв смисъл. Ходенето отвлича мозъка от по-важните задачи и го кара да се концентрира върху крачките и равновесието. Феноменът частично се обяснява с временната хипофронталност – понижаване на кръвоснабдяването в определени дялове на главния мозък. В частност, в процеса на ходенето се понижава активността в челните дялове, отговарящи за паметта, съжденията и езиковите умения. Понижавайки активността си в някои области, мозъкът преминава в особено състояние на озарение – зад бюрото това не може да стане. Засега спецификата на процеса не е потвърдена, но идеята сама по себе си е любопитна.
Спагетите
С какво се хранят гениите? Уви, не е известно какво е предпочитал да яде Айнщайн, но някои хора твърдят, че любимото му ястие били спагетите. Веднъж физикът се пошегувал, че в Италия най-много обича „спагетите и Леви-Чивита”. Последният е известен италиански математик с принос към теорията за относителността.
Макар че въглехидратите имат лоша репутация, Айнщайн, както винаги, се оказал прав. Известно е, че мозъкът консумира 20% от енергията, която организмът изработва, при това теглото му е 2% от общата маса на тялото (мозъкът на Айнщайн тежал още по-малко 1.23 кг срещу 1.4 кг при средностатистическия човек). Както и останалите части на тялото, мозъкът предпочита простите захариди от типа на глюкозата, която е продукт на разпада на въглехидратите.
Невроните изискват почти непрекъснато хранене и преминават към други източници на енергия само в краен случай – това е и основният проблем. Мозъкът не умее да съхранява или да натрупва енергия, затова при спадането на нивото на глюкозата в кръвта умствените способности бързо се понижават. Ли Гибсън, преподавател по психология и физиология в университета в Роухемптън, казва: „Организмът може да използва част от запасите си от гликоген, освобождавайки хормони на стреса като кортизол, но процесът има странични ефекти”.
Към тях се отнасят пониженият тонус и замайването. Точно така се чувстваме, ако сме пропуснали обяда. Едно изследване показва, че нисковъглехидратната диета понижава времето на реакциите и влошава пространствената ориентация – макар и за кратко (след няколко седмици мозъкът започва да получава енергия от други източници, например белтъчини).
Захарите дават на мозъка ценна енергия, но това не значи, че трябва да „наблягаме” на спагетите.
Гибсън отбелязва: „Данните показват, че от полза са само 25 г въглехидрати. Приемайки 2 пъти повече, ще навредите на мисловните си способности. Затова не всичко е толкова просто, колкото изглежда”. За сравнение – такова количество въглехидрати се съдържат в 37 лентички спагети – около половината от обичайната порция.
Пушенето
Днес всички са наясно с вредата от пушенето за здравето. Затова не бива да заимствате този навик от Айнщайн. Знаменитият физик бил любител на лулата и винаги ходел из кампуса сред облак от тютюнев дим. Той пушел, твърдейки, че пушенето му „помага да разсъждава спокойно и обективно по всички въпроси”.
Знае се, че Айнщайн събирал угарки на улицата и с тютюна от тях си пълнел лулата. В защита на физика можем да кажем, че пряката взаимовразка между рака на белите дробове и пушенето беше установена едва през 1962 г. – седем години след смъртта му.
Днес всички знаят какви са рисковете – пушенето препятства образуването на мозъчни клетки, предизвиква кислороден глад, от него изтънява мозъчната кора (набразденият външен слой, който отговаря за съзнанието).
Трябва да подчертаем: Айнщайн е бил умен, въпреки този си навик, а не благодарение на него. Остава последната загадка.
Анализът на здравето и навиците на 20 хиляди подрастващи в САЩ в продължение на 15 години установява, че независимо от възрастта, националната принадлежност или образованието, по-умните деца пушели повече и по-често от останалите.
Учените и до днес не знаят защо е така, макар че взаимовръзката не е универсална – във Великобритания по правило пушачите са с по-нисък интелектуален капацитет.
Чорапите
Списъкът със странностите на Айнщайн няма да бъде пълен, ако не споменем антипатията му към чорапите.
В писмо до своята братовчедка, а по-късно съпруга Елза той пише: „Като млад установих, че палецът на крака рано или късно пробива дупка в чорапа. Затова престанах да нося чорапи”.
По-късно, когато знаменитият физик не можел да си намери сандалите, обувал сандалетите на Елза. Впрочем тези навици едва ли му помогнали.
За съжаление, няма изследвания на тема ходене без чорапи, но хората, предпочитащи официалното облекло, обикновено показват по-високи резултати в тестовете за абстрактно мислене.
Най- добре е да завършим повествованието с думи на самия Айнщайн. През 1955 г. в интервю за списание Life той казва: „Трябва постоянно да си задаваме въпроси. Любознателността е по-важна от знанията”. Сега и вие можете да заимствате някои от странните навици на великите хора. Кой знае, може разтриването на пръстите на краката действително да изостря ума?
