Как с „Измисляйки Анна” („Inventing Anna”) „Нетфликс” и Джулия Гарнър показаха руската аферистка, съумяла да измами целия елит на Ню Йорк?
Сигурно си спомняте репортажите за Анна Сорокин – измамницата от руско-германски произход, излежаваща в момента присъда в американски затвор и очакваща депортацията си в Германия? Докато живее в САЩ – между 2013 г. и 2017 г., тя се представя за богата германска наследница под името Ана Делви и измамва банки, хотели и богаташи.
Историите за Анна Делви започват със споменаване на несметното ѝ богатство (пълна измислица), с шикарния ѝ начин на живот (изграден върху лъжа) и с бакшиши по 100 долара, които раздавала наляво и надясно (мамейки с банкови чекове).
Едва ли някой би обърнал внимание на тази история, ако тя не беше истина – общественото внимание е привлечено от факта, че това е била умело стъкмена „приказка” от мошеничката Анна Сорокина, завършила обаче без хепиенд.
Само преди ден – на 11 февруари „Нетфликс” започна да излъчва сериала „Измисляйки Анна”. Проектът не е документален, но Анна Делви изглежда реална като на страниците на „Ню Йорк магазин”, който подробно отразяваше случая с нея. Сега в ролята на Анна Сорокина, която е родена в подмосковското Домодедово, е звездата от „Озарк” Джулия Гарнър.
„Зрителите знаят какъв е краят, но за мене беше важно да направя героинята непредсказуема и интересна, за да го забравят и да искат да гледат сериала и по-нататък – казва Гарнър.
Освен това трябваше да покажем не толкова реалната Анна, за която всички са чели в интернет, а екранната – чиито постъпки получават обяснение с развитието на сюжета.
Впрочем сценарият е много близък до истината ̶ за сравнение можете да прочетете разследването на журналистката Джесика Преслер, по чиито мотиви е създаден сериалът.
Между другото, и самата Сорокина е оценила играта на Джулия, когато актрисата я посетила в затвора (през 2019 г. Ана била осъдена на 4 години затвор, но я освободили предсрочно в началото на 2021 г. След няколко месеца отново я задържали заради проблем с визата. Сега тя е в затвора в очакване на депортация в Германия).
Гарнър не толкова се стремяла да научи истината, колкото да почувства енергията на прототипа на героинята си. Сорокина я попитала как се кани да играе ролята ѝ.
Джулия много се вълнувала и като не знаела какво да отговори, решила да повтори репликата на Анна.
Тя била във възторг и се разсмяла. „Тя предразполага – признава си Джулия. – Много е забавна и си го знае. Много е умна – и това в нея плаши. Но в нея има някаква детска непосредственост, която все пак предразполага.
Настоятелно ви съветваме да гледате „Измисляйки Анна” в оригинал.
Ако в „Озарк” номинираната за „Еми” Джулия Гарнър говори с гласа на героинята от Средния Запад, в новия сериал актрисата говори с напълно противоположна по тон смесица от немски и руски акценти, с явното усилие на героинята да звучи като американка.
„За мене това беше главната задача – обяснява Гарнър. ̶ Автентичният акцент – това е вече 80% от героинята ми, защото останалото е забулено в тайна. Беше трудно: трябваше да звуча като рускиня, която се опитва да скрие, че е рускиня, и се преструва на немкиня.
Но тя е още и европейка, която иска да звучи повече като американка. Тоест трябваше ми не просто европейски акцент, а нещо от рода: Окей, аз съм от Европа, но живея в Щатите от известно време, и вече имам не точно американски акцент, но нещо подобно – например въпросителна интонация в края на всяко изречение.”
Просто послушайте как говори Джулия във филма и сами ще разберете.
На очарованието на Сорокина се поддала и журналистката Джесика Преслер, която писа за нея през 2018 г. за „Ню Йорк магазин”. Тогава Анна вече беше в затвора, и срещите им напомняха ходенето на Клариса Старлинг при Ханибал Лектър в „Мълчанието на агнетата”. Но като автор, който търси истината и иска да стигне до корена на нещата, Преслер се стремяла да подходи максимално обективно към разследването и да изслуша всички страни, включително и самата Анна, сложила началото на тази история.
В продължение на три месеца Джесика разговаряла с нея по телефона, посещавала я в затвора и дори, за да проговори, ѝ носела нови списания.
Журналистката постепенно се потапя в историята на Анна и не веднага разбира кого именно е избрала за героиня на материала си – обикновена престъпница или ново лице на „американската мечта”. Забавното е, че първите букви на името на Анна Делви съвпадат с началните на думите в словосъчетанието (на английски – аmerican dream). Между другото, и екранната, и реалната Анна имали калъф на телефона с огромни инициали AD.
Идеята не е нова. Антигероите, чрез които кинотворците разсъждават за „американската мечта”, вече трето десетилетие заемат целия ефир в сериалите от „златната”ера”.
И до голяма степен именно благодарение на тях индустрията постигна такъв успех.
Нееднозначните, спорните, двуликите персонажи винаги симптоматично се оказват в центъра на вниманието, когато в обществото назрява криза на ценностите. И съвременните антагонисти от сериалите не правят изключение.
Но ако сравнително доскоро такива ставаха главно мъже с тежък характер и нелека съдба, а зрителите са възторгваха от хитростта и уловките им (най-малкото несъзнателно), то днес е различно.
Във времената на MeToo, #BlackLivesMatter, на новата етика постъпките им изглеждат съвсем по друг начин.
Но поп културата, както преди, има нужда от антигерой – само че сега мястото най-често се заема от антигероиня.
Тя също от доста отдавна е на екрана ̶ носителката на „Пулицър” – критичката от „Ню Йоркър” Емили Нусбаум нарича Кари Брадшоу „първата непризна антигероиня на телевизията”.
Тя често прехвърляше своите грешки и безотговорното си поведение на другите. Но тъй като самата тя беше разказвач на историята си, ние неволно се оказвахме на нейна страна. Съвременните антигерои независимо от джендъра, често делят ефирното време с други персонажи, чийто морален компас е настроен по-добре.
В „Измисляйки Анна” това място очевидно заема Вивиан Кент – в нейния живот и мисли ние се потапяме не по-малко, отколкото в историята на Делви.
Хибридът на модния тру-крайм (история по действителен криминален сюжен) и сериалната балада за антигероя през 2022 г. не е просто портрет на съвременния цинизъм, ескапизъм и критика на западните ценности, а опит да ги пренастроят.
Ние можем по своя воля да решаваме с кого да съпреживяваме повече в тази история, на чия стана да застанем и да си правим изводи какво говори това за нас.
Анна Делви отлично се вписва в галерията образи на съвременни антигероини. Но за съжаление, зад нея стои реална история – и това не може да не поражда тревога.
