„Не знам как ни изглежда на нас, но да се правят филми от хора с присъди, на които им забраняват да правят кино, не е никак лесно. В случая е оригинален начинът, по който Мохамад Расулоф – режисьорът на филма „Зло не съществува”, награден преди дни на 70-я световен кинофестивал в Берлин, заобикаля подобна забрана.
За своя филм, който реално представлява четири истории, Расулоф кандидатства с проекти за четири късометражни сценария в различни агенции в Иран, през които трябва да мине цензурата. Тези проекти носят авторството на неговите асистенти. Така, от една страна, се размива атаката срещу ценностите на иранската държавата – тъй като изобличаването на системата през проблема със смъртното наказание най-ясно се разкрива при преливането на лайтмотива между отделните истории; а от друга – се създава легенда за авторството на тези филми. Това е особен начин за използване на късометражното кино.”
Този пример даде Сашо Донев от Института за изследване на изкуствата към БАН при представянето на книгата на кинокритика Петя Александрова „Предимства и предизвикателства на късите форми. Модели и практики на българското късометражно игрално кино“.
Книгата бе представена през седмицата в кино „Одеон“. Тя е по проект „Посттоталитарното българско кино – модели и идентичности” на Института за изследване на изкуствата – БАН, финансиран от Фонд „Научни изследвания“. По него са предвидени общо 7 издания – пет книги и два сборника.
„Петя Александрова е извършила титаничен труд по събирането на данни за късометражните филми, защото години наред те се снимат у нас като частни инициативи, студентски филми, плод на усилия на приятели и съмишленици. Едва през последното десетилетие Националният филмов център финансира и късометражни филми“, обяви при представянето проф. Надежда Маринчевска, ръководител на проекта на Българската академия на науките.
В книгата са анализирани създадените през последните 28 години 40 късометражни и един среднометражен филм. Изтъкнат е ключовият проблем на късометражното кино – показът му пред публика – едва през последните 10-15 години късометражните филми имат възможност да намерят своите зрители, присъствайки на различни интернет платформи.
Посочени са и различните форми и институции, чрез които се финансира късометражното кино през последните десетилетия (Национален филмов център, фонд „Култура”, програма „Култура” към Столичната община, включително новите форми на набиране на средства като „краудфъндинг”), както и фестивалите, на които може да бъде видяно.
Изяснени са неясни понятия като „независимо кино” и „експериментално кино”, като Александрова отбелязва, че още през 1974 г. у нас е имало експериментална студия с ръководител Захари Жандов.
Любопитна подробност е, че режисьорът Захари Жандов, от чийто филм „Боянският майстор“ (1981) е едноименната песен на Лили Иванова, и в който изгрява звездата на Бойка Велкова, е завършил административни науки в днешния УНСС.
Кинокритикът Боряна Матеева открои като заслуга на книгата подробното проучване що е това късометражно кино. Според различните национални школи то е с различна продължителност, но най-често от 1 минута до под 70 минути, а в България – до 60 минути. Когато у нас започват да се произвеждат такива филми – в периода от 60-е и 70-е години, се налага понятието „киноновела” с времетраене 26 минути. Българската комедия през 70-е и 80-е години е успешна именно благодарение на киноновелите.
Проследявайки историята на българското късометражно кино още от 1968 г., Александрова обособява различните поколения – на изгубените, на намерените и на успелите да преминат към пълнометражното кино. В последната група слага актуалните днес режисьори Надежда Косева, Светла Цоцоркова, Камен Калев, Драго Шолев, Кристина Грозева и Петър Вълчанов. А сред „намерените” – режисьорите Христо Симеонов и Павел Веснаков, чийто късометражни филми – съответно „Синът” и „Чест” са носители на престижни награди. „Синът“ (29 мин.) на Симеонов печели за най-добър филм и за най-добър режисьор на 11-ия Международен Lecce Film Fest/Festival Del Cinema Invisibile в Италия. „Чест“ (30 мин.) спечели голямата награда на фестивала за късометражно кино в Клермон-Феран.
Но книгата на Александрова не е безкритична. Тя обръща внимание, че днес младите режисьори не експериментират достатъчно.
„В момента, в който могат да го направят, те някак-си се движат към познатото. И този недостатък в нишата на късометражното кино трябва да се преодолее“– подчерта за финал Боряна Матеева.
