Дълбоки деколтета, антични прически, порцелановобяла кожа – това са само част от еталоните за женска красота, характерни за епохата на прочутата английска писателка Джейн Остин. Въпреки че повечето от тях отдавна са демоде, днес те отново биат използвани при екранизациите на различни филми или организирането на исторически фестивали.
Преди броени дни се състоя премиерата на най-новия исторически сериал по Netflix – „Бриджъртън“ (Bridgerton). Сюжетът на драмата е доста близък до вечните творби на Джейн Остин: заможни семейства, любовни неволи и нравите и предразсъдъците на английското висше общество в началото на XIX век. Но освен интересната история, костюмите и прическите в сериала също грабват окото на зрителя.
Разказваме ви повече за някои от тенденциите в дамската мода и красота от онази епоха:
1. Разкрасителните петна били на почит
Ако в днешно време се счита, че наличието на бенка или белег върху лицето е знак за неподдържаност, немарливост и нещо доста некрасиво, то само преди 300-200 години ситуацията била доста по-различна. Въпреки че модата на разкрасителните петна се появява още преди стилът Рококо, тя продължава да бъде все така популярна чак до Регентския период (1795-а до 1837-а). През онези години и мъжете, и жените, прекарвали известно време пред огледалото на тоалетките си в суетене. Най-често били използвани черни багрила, за да се нарисуват изкуствени бенки или други фигурки (сърца, триъгълници, луни). Освен това били изрязвани и малки парченца от коприна, чиято цел била да покрие неприятните следи от рождени белези, рани или болести като дребната шарка.
Впрочем и тогавашните трендове също били силно повлияни от модата и етикета във Франция.
2. Порцеланенобялата кожа и ясните вени
В наши дни се смята, че пигментацията на кожата е един признаците за хубост и благосъстояние на един човек. Затова освен събирането на тен около някой басейн или плаж, мнозина прибягват и до услугите на соларните студия. През XIX в., обаче, мислели точно обратното. Колкото по-бледа била кожата на една дама, толкова по благородно и изтънчено излъчване имала тя: затова козметичната пудра достигнала своя зенит. Колкото и чудато да звучи, видимите вени също били на почит. Така че била нужна само малко синя боя, с която да се проследи избраната вена, за да се придаде още по-блед вид на кожата.
3. Ружът – винаги на помощ
Червените бузи и устни винаги са се считали за признак не само на красота, но и на здраве. Ето защо и преди 200 години ружът бил много разпространен козметичен продукт – дори и сред мъжкото съсловие.
Червеникавата субстанция най-често се добивала от смесването и стриването на кармин, корен от айважива (паче гнездо) и киновар, към които впоследствие се добавяли и разтопени мазнини и восък, за да се апликира и задържи по-добре върху устните и бузите.
4. Балсамът за устни се приготвял в домашни условия
Откъс от книгата The Art of Beauty от 1825 г. набляга на факта, че „цветът на устните – богатият свеж рубинов оттенък – е това, което поетите, художниците и любовниците ценят много у една лейди“. Освен това през онези години не всеки е могъл да отскочи до съседния магазин, за да си купи готов балсам за устни. Така че приготвянето му в домашни условия било нещо напълно нормално.
В същото четиво са публикуван и най-различни рецепти и съвети за грижата и хигиената за напуканите устни. Сред важните съставки на домашния балсам са медът, пречистеният восък, литажат (гр. lithargyros, вид растение) и мировото етерично масло. За финал към сместа добавяли мляко с рози и парфюм за хидратация и благоухание.
5. Прическите и дрехите – вдъхновени от Антична Гърция
След белите перуки и огромните рокли от ерата на Рококото идва ред на облеклото и фризурите с по-семпъл дизайн. Това се дължи на някои важни исторически факти от Регентския период, които повлияват изцяло тогавашната мода: Наполеоновите войни, затруднената търговия и засилващият се интерес към историята и изкуството на Древен Рим и Елада.
Затова не е изненадващо, че екстравагантните бели и огромни перуките престанали да бъдат популярни, а естествената коса обикновено била вдигана на кок, накъдряна или оформяна на букли като при прическите на заможните римлянки и елинки. За баловете и официалните вечери било прието в косите да се вплитат различни цветя, перли, скъпоценни камъни или панделки. Колкото до облеклото – роклите станали по-прости, с дълбоки деколтета, разкривайки нежната бяла кожа, за която вече споменахме.
Тази семплост в дамския гардероб се дължи и на тогавашния недостиг на някои важни материали като памука и коприната, тъй като повечето ресурси били необходими за войните с Наполеонова Франция.
А за по-хладното време дамите се обличали със специални къси якета, наречени спенсъри (анг. spencer), носели малки чантички/торбички – прототипи на днешните дамски чанти, и специални шапки – бонета.
Идеален пример за дрехите и прическите от онази епоха е сериалът на BBC от 1995-а – „Гордост и предразсъдъци“ – с участието на Колин Фърт и Дженифър Или.
