Отново е събота… И е горещо. Не само навън. Беше горещо и на екрана на „Денят започва”. И мислите, че заради политическите новини и гости… Заблуждавате се! Или почти.
Очакваше се да е горещо заради музикалните новини. За ордьовър ни беше поднесен скандалът между Кичка Бодурова и Панайот Панайотов, умело подлютен и претоплен, но поради „мижав интерес”, не успях да вникна в идеята на сценаристите…
Началото е класическо. С директора на Софийската опера и балет академик Пламен Карталов. Притеснено претеглям вербалния си запас, познаните ми академични словосъчетания и решавам да поема риска и болката от неизбежното ми фиаско.
Отпускам гарда, заблуден, че ще говорим за „опера сред природата” и нейното обаяние… Разбирам от природа, пък и малко от музика… Явно няма да е толкова страшно. Макар да светна за миг една червена лампичка, когато научих, че се получавал „хомогенен синтез на вдъхновение”…
Защото оперните спектакли сред природата нямали нужда от декори. Тъкмо бях успял да си го представя и току до неподозиращия нищо академик, БНТ подло започнаха да излъчват кадри от постановки на езерото Панчарево с импозантни декори и сценография, достойна за Операта в …Париж.
Това доведе до моментното ми объркване, защото сетивата ми даваха противоречиви сигнали. Дочувам, че „самата природа участва със своите сетива и внушения в раждането на новия живот на един спектакъл” и… се успокоявам. Явно моите сетива грешат. Академикът продължава да изпълва ефира с галещи ушите на интелигенцията слова.
Научавам, че чрез „абстракционизъм и метареализъм ще бъде разгърната партитура на Вагнер по нов начин”! И така ще почувстваме „мощта на едно музикално драматургично, партитурно поле за изява на музиката и текста”… Знаех си! Ще сложа поне пет лъжички захар в следващото си кафе, за да преглътна своя интелектуален провал! Повече няма да се закачам с …академици.
Музикалният финал е с Рут Колева. На която не се обръщало достатъчно внимание от медиите, както разбрахме в миналото предаване. И слава Богу! Пардон! Стана двусмислица…
Слава на Бога, че ще чуем новата песен на Рут, след този метаакадемичен сюрреализъм… Разбираме, че новият й албум „чука на вратата” и за световните й турнета. Новата й песен се казва Moving On. Не я чуваме, но гледаме видеото, докато тече интервюто. Но ако искаме да чуем Рут, тази вечер тя има участие на джаз фестивала в София.
Рут е готина, усмихната и представя България по света. Става ни много симпатична, защото повдига националното ни чувство.
„Аз съм Рут Колева от България” заявява тя на финала. Опитвам се да си запея неин хит. Не успявам. Успявам с песни на ФСБ, Щурците и Роси Кирилова… И те са от България, но не са от поколението на Рут. Може би медиите не обръщат достатъчно внимание не само на Рут Колева. Но сега е горещо – не е време за дълбок размисъл.
Приятна събота! И отидете поне веднъж на опера на езерото Панчарево, а аз обещавам, че няма да се закачам с академици. Спектаклите на „Летящият холандец“ са на 8, 9, 10, 14, 15, 16 и 17 юли; на „Жената от езерото“ на 28, 29 и 30 юли; на „Пепеляшка“ – на 31 юли, на „Кармен“ – на 11 и 13 август; на „Мадам Бътерфлай“ – на 12 август и на „Евгений Онегин“ – на 14 август.
