„Любов“ – навярно най-важната дума във всеки един език. Но докато ние можем да се похвалим с цели две думи на български: „любов“ и „обич“, то древните гърци разполагали с цял арсенал. Не, не става дума за синоними, а за нещо съвсем различно.
Без старогръцкия, светът едва ли щеше да бъде този, който днес познаваме. Почти във всеки език има заемки от майчиния език на Аристотел и Платон; само в английския език думите, които са с гръцки произход, достигат до 5 процента. Елините много държали на подредеността и реда, затова не е чудно, че за почти всяко нещо имали поне по едно слово (подобно на днешния исландски език, където само 46 думи описват различните състояния на снега, който е типична част от исландската култура и ежедневие).
С други думи, древните гърци първи забелязали нуждата да разграничават различните форми на обичта. Затова не е чудно, че имали голямо разнообразие от думи, чрез които да опишат различното състояние на любовта.
А ето кои били и те:
Ерос (Ο έρως)
Еросът е вид любов, която олицетворява страстта и удоволствията, пораждани най-вече от силното сексуално желание. В интерес на истината, за елините еросът бил повод и за страх, тъй като любовната страст често водила да загуба на разсъдъка и самоконтрола. С други думи, те не виждали нищо възвишено и сериозно в този тип обич. Впрочем, в древногръцката митология синът на Афродита и Арес – богът на любовта, страстта и секса – неслучайно се казва Ерос.
Филия (Η φιλία)
Това е така наречената приятелска или платонична любов, тъй като още древният мислител Платон я описал подробно. В повечето езици няма точна дума за филията. За елините този вид обич бил свързан и с благоразположението и симпатията. Между другото, името на американския град Филаделфия и собственото име Филип са образувани от нея.
Агапе (Η αγαπή)
Това е така наречената самоотвержена и безкористна любов – една от най-възвишените – любовта между Ромео и Жулиета. Освен с романтиката, тя се проявява и с обичта към природата и Бога.
Сторге (Η στοργή)
Сторге е обичта, която съществува между членовете на семейството; родителската любов към децата и обратното. Терминът може да бъде използван и като патриотизъм, или предаността към определена група хора, например спортен отбор.
Мания (Η μανία)
Навярно мнозина са вече добре запознати с това, какво представлява манията. Да, това е точно този тип любов, който обсебва и кара хората да загубят разсъдъка си, впоследствие докарвайки ги до чиста лудост. Ревността и агресията са също така характерни за нея.
Людос (Ο λύδος)
Това е игривата форма на любовта, която в днешно време наричаме „флирт“. За древните гърци тя била преходен етап, символизиращ непълноценната обич.
Филаутия (Η φιλαυτία)
Филаутията е любовта към самия себе си, но за разлика от нарцисизма и егоизма, тя няма негативен смисъл. Елините разбирали, че за да се погрижим за останалите, първо трябвало да е погрижим за самите себе си. Това е точно този вид обич, която, според Аристотел, водела до саморазвитие. В спиритуализма и така наречения Ню ейдж се използва английският термин „self-love“.
Прагма (Το πράγμα)
Прагмата е основана на взаимното разбиране и дългосрочните общи интереси. Това е вече една по-зряла любов, за която са характерни компромисите и толерантността. За древните гърци прагмата била образувана от людоса и сторгето. Идеален пример за прагмата е класическата любов между съпрузите след многогодишен брак.
