Дядо признава, че не умее да повива новородени.
– А как тогава си повивал баба, когато е била малка? – пита внучето.
Тази истинска история ни разказва известният детски писател Корней Чуковски (1882-1969). Поводите да си я припомним са два. От една страна такава смешка е „изчезнал вид” – днес се отбелязват 55 години от патентоването на американската марка „Памперс” и малките деца от години не знаят какво са пелени за щастие на техните майки и баби. От друга страна преди дни кметството на Москва учреди награда за детска литература на името на Корней Чуковски.
Но ще започнем първо с годишнината. Създателят на пелените, предназначени за еднократно ползване и патентовани с търговското наименование „Памперс”, е химикът Виктор Милз, работил за компанията Procter&Gamble. По съвместителство той бил дядо на три малки внучета. Сблъсквайки се с безбройните неудобства, свързани със смяната на пелените, решил, че трябва да намери начин пелените да не трябва да се перат и гладят непрекъснато.
Така започнал да работи по изнамирането на пелени за еднократна употреба – от материл, който добре попива течности, но в същото време не ограничава движенията на детето, лесно да се слага и маха.
Така създал пластмасови гащички, които изпробвал на собствените си внуци. Тези „домашни“ изпитания само потвърдили, че идеята на Милз има бъдеще. Но когато първата партида била изпробвана по-масово, резултатът не бил толкова обнадеждаващ. Причината – това изпитване се провело с бебета в Далас, през летния сезон, когато температурите не падали под 30 градуса. А при такива високи температури било естествено бебешката кожа да реагира на запарването с мигновена реакция.
За щастие технолозите не се отказали и продължили с изпитванията и през март 1959 година. Тогава пластмасовите гащи били вече подобрени – били изработени от по-мека материя и по-добре попивали влагата. В резултат на това две трети от семействата, участващи в експеримента, признали, че новите „гащички“ са по-добри.
Днес памперсите са всякакви видове и размери. Напуснали са дори пределите на Земята, имайки предвид, че ги и използват и космонавтите.
Навярно, ако днес Чуковски би „подслушвал“ небивалиците на малките деца, той щеше да чуе и някоя смешка за космонавтите с памперси. За съжаление разполагаме само с тази за рая от книжката на Чуковски „От 2 до пет“:
– Лельо, какво е това рай?
– Място, където има ябълки, круши, череши, портокали
– Ясно, разбирам, раят е компот.
Но имаме надежда, че тепърва ще се появяват забавни истории и приказки.
Преди дни кметството на Москва учреди награда за детска литература на името на Корней Чуковски, чието истинско име е Николай Василевич Корнейчуков. Той също е и преводач, и литературен критик,но е известен най-вече с творчеството си за деца. Смятан е за първия руски автор на модерна детска литература. У нас са преведени забавните му произведения за деца в стихове „Д-р Охболи“, „Крокодил Крокодилов Крокодилски“, както и „От две до пет“ – книга за родители, даваща им интересен поглед към детската психология.
Наградите в конкурса за творбите на съвременните автори са разпределени в седем категории: „Най-хубаво произведение в проза за деца до седем години“; „Най-хубаво произведение в проза за деца от осем до 12 години“; „Най-хубав поетичен сборник за деца до седем години“; „Най-хубав поетически сборник за деца от осем до 12 години; „Най-хубав превод на руски език на произведение за деца до седем години“; „Най-хубав превод на руски език на произведение за деца от осем до 12 години“ и „Най-хубаво произведение за деца според мнението на читателите“. Победителите във всяка категория ще получат награда от един милион рубли. Наградата може да бъде присъдена и на колектив от автори, но на не повече от петима души.
Кандидатстването е предвидено да започне от края на юни, а обявяването на наградите се очаква за ноември 2020 година. Най-подходящото време за черпене с райските напитки – компотите!
