Когато пазарът на труда се тресе, това дава простор за манипулациите от страна на ръководството спрямо служителите. Но дори по време на криза не всички средства за постигане на бизнес цели са добри.
Манипулациите са се сраснали трайно с кода на общуването в офиса. Тяхната същност е в двойствеността и несъвпадението на явния и скрития смисъл на казаното. Дори без открит конфликт, грубост и оскърбления, у жертвата на манипулация остава смътно неприятно чувство, недоволство и раздразнение. Причината за безпокойството се крие не в явната част на посланието, тя може да бъде напълно безобидна, а в скритият, носещ негативен или пренебрежителен подтекст. Ако в корпоративната комуникация има превес на скритата част, пространство и възможности за конструктивно, открито обсъждане на проблемите и задачите, почти не остава. Основната енергия отива за установяването на власт и удовлетворяване на личните потребности на манипулатора.
Усещането за скрит натиск може да провокира пасивна агресия в служителя. Съгласявайки се външно с изискванията на манипулатора, той тихо ще саботира приетите решения – няма да спазва сроковете, няма да отговаря дълго време на съобщенията, ще сплетничи зад гърба на шефа си с колегите. Но дори да няма саботаж, в дългосрочна перспектива манипулациите не са изгодни за началството. Подгонен от неясно чувство за вина, служителят все по-често и повече ще се преработва. В резултат се превръща в изтощен, прегорял специалист, което в крайна сметка намалява ефективността на работата на цялата фирма.
Ето кои са най-популярните сценарии за манипулации, които се срещат на работното място:
„Всички сме в една лодка. Ние сме семейство”
Едно от хубавите предимства на работата е именно в това, че е нещо различно от семейството. Дистанцията, правилата и точно описаните договорености са повече. Докато личните преживявания са по-малко. Посланието на ръководството, че екипът е второ семейство, изкуствено съкращава дистанцията, но в интерес само на едната страна. В това изречение няма покана за откровен диалог, шефът ви не ви призовава да станете по-открит, да споделяте емоциите и преживяванията си, както в истинското семейство. В подобни близки „семейни” отношения е доста по-сложно да откажеш нещо, без да се почувстваш виновен. Скритото послание на тази манипулация е „работата трябва да е на първо място, полагайте още повече усилия”.
Правилната реакция: откритото дистанциране и игнорирането на семейната корпоративна култура може да предизвика конфликт, вместо това си струва спокойно и последователно да отстоявате границите, което, впрочем, работи и в истинското семейство. Най-малко формулирайте своята позиция за сроковете и начините на действие и твърдо я повтаряйте в различни вариации: „Аз много ценя нашата специална атмосфера, споделям нашите ценности и съм готов да свърша своята част от работата в уговорените срокове”.
„Бъди на разположение, помощта ти може спешно да ми потрябва”
Тази фраза засилва важността на работната задача и размива уговорките за работното време и неговата граница с личния живот. Създаването на неопределеност за служителя е мощен манипулативен инструмент. Контролът върху времето и ресурсите се оказва почти изцяло на страната на шефа, който лишава подчинения си от самостоятелност. При това сътрудникът изпитва тревога и напрежение, той вече не може да разполага дори с личното си време.
Правилната реакция: Ако висящото състояние ви потиска и имате сили да изясните въпроса с началника си, най-добре е да му кажете направо: „Искам точно регламентирано работно време и няма да съм достъпен извън пределите му”. В условията на криза може да се уговорите за увеличаване на времевия интервал, в който сте готови да отговаряте на съобщения, телефонни обаждания и да поемате нови задачи.
„Не виждам никакъв проблем”
Липсата на непрекъснат контрол от страна на началника може да даде позитивен резултат, развивайки компетентността и самостоятелността на сътрудниците. Тази фраза се превръща в манипулативна, когато проблем наистина съществува, но по някакви причини не се признава и се игнорира. В резултат, останалият насаме с него служител, се чувства безпомощен, объркан и несигурен: „Ако само аз виждам този проблем, може би проблемът е в мен?”.
Правилната реакция: Ако самата дума „проблем” предизвиква съпротива, може да заобиколите момента на конфронтация, използвайки фрази от рода на „трябва да обсъдим един важен момент”, „забелязах определен нюанс в тази задача”, „появиха се нови обстоятелства”. След което да се фокусирате върху конкретни предложения, да ги формулирате на езика на шефа си и да ги предложите за обсъждане.
„При нас това не е прието”
Явната част на това съобщение подкрепя съществуващия ред и може да бъде настойчив апел към традициите на компанията. Докато скритата част отхвърля новите идеи и самия човек, който ги предлага. Ефектът е, че същността на новото предложение дори не се разглежда, то веднага се маркира като неинтересно и погрешно. По този начин шефът, съзнателно или не, демонстрира липсата на интерес към потенциала на специалиста, обезценява усилията му и поощрява инертността му. Това може да предизвика в служителя чувство за обида и дори унижение.
Правилната реакция: отначало трябва да изясните личното си отношение към ситуацията. Доколко е важно за вас да прокарате идеите си и да бъдете активен в тази компания? Ако е важно и сте готови да преодолявате консерватизма на шефовете си, си струва да се съгласите с успешните действия в миналото и да споменете как вашите нови идеи подкрепят общите, приети от всички цели.
„Мисля че всички сме съгласни с това, нали”
Явната част на посланието създава чувство за общност, приятно усещане за съгласие и атмосфера на сътрудничество. Скритата говори за неприемливост на споровете, за нежелание да се изслушват алтернативни гледни точки и за потенциална заплаха за този, който ги изказва.
Правилната реакция: не настоявайте задължително за незабавно обсъждане. Прекъсването на комуникацията с манипулатора работи за вас и ще ви помогне да съберете мислите си. Може да направите предложение: „Виждам, че сега не е подходящ момент за обсъждане. Ако ви е удобно, нека поговорим по-късно”. По време на паузата си струва да обмислите кое е най-важното, което не сте успели за обсъдите, как може да преформулирате идеята си така, че да въвлечете шефа си в обсъждането й.
Пет стъпки, когато разберете, че ви манипулират:
– Опознайте манипулацията: това е обичайна работна ситуация, по време на която се чувствате неприятно – усещате вина, раздразнение или потиснатост.
– Отделете скритото послание – какво иска да получи манипулаторът от вас. Поработете с емоциите – отделете чувствата, предизвикани от манипулацията от своите собствени.За това може да ви е нужно време, направете пауза в разговора.
– Не се оправдавайте, признайте трудната ситуация и отговорете на рационалната част на съобщението – какво наистина сте готови да направите и как.
– Придържайте се към рационалната линия и последователно отстоявайте своите граници повтаряйки условията, при които сте готови да работите, какво наистина искате да направите и да получите, без да се разсейвате от чувствата, които се опитва да предизвика манипулатора – съжаление, вина, обида.
– Помислете за бъдещето, струва ли си работата в тази компания толкова усилия. Вътрешната борба с манипулациите изисква сили и изтощава. Може трябва да насочите тези ресурси в по-конструктивна посока.
