Днес (4 май), един от класическите музиканти от световна класа – руският диригент Генадий Рождественский щеше да навърши 90 години. Той е определящ за музикалната култура в Русия, като е част от приятелския кръг на Шостакович и Прокофиев. Свързан е с България, където освен че дирижира наши оркестри, е и председател на журито на конкурса на негово име за млади диригенти.
В родината му определят Рождественский като човека, маркирал целия творчески живот в „Болшой театър“. Взимаме повод от рождения му ден, за да ви разкажем някои любопитни подробности за известната музикална институция.
Епохата „Рождественский“ в „Болшой театър“
Рождественский е диригент в „Болшой театър“ от 1951 г., където дебютира в „Спящата красавица“ на Пьотър Илич Чайковски. От 1965 г. до 1970 г. е главен диригент на Болшой. Това е време, когато се правят по 300 спектакъла на година – 150 оперни и 150 балетни, и във всеки един от тях участват по две, три, четири звезди, от които всяка пълни залата само в първата седмица от пускането на билетите. Днес, уви няма такова изобилие от звезди и генералният директор на Болшой – Владимир Урин си обяснява това с няколко причини. Една от тях е, че по времето на съветската власт музикантите не са имали право да работят зад граница, друга – че дълги години „Болшой театър“ е не само най-голямата оперна и балетна сцена в СССР, но е и най-важната зала в страната. Посещава се поне веднъж седмично от най-влиятелните политически фигури в Съюза.
И сега в известна степен тази традиция продължава – на всяка премиера присъстват – Алексей Кудрин – бившият министър на финансите на Русия в периода от 2000 г. до 2011 г., Елвира Набиулина – бивш ръководител на руската Централна банка. Те внимателно следят какво се случва в творческия живот на „Болшой театър“. Но според Владимир Урин – не разбират всичко. Могат само да съжаляват за времето, когато Рождественский е бил в апогея си, защото тогава, за разлика от днес е имало истински, задълбочения обсъждания на представления. Днес се усеща липсата на сериозна професионална критика. Списание „Театр“, например, вече няма такова влияние като преди. Някога било достатъчно да се появи една разгромяваща критика в най-тиражните вестници в Русия и хората знаели, че това е знак, че не трябва да изпускат подобно представление.
Днес Владимир Урин споделя във филма на Би Би Си за „Болшой театър“, че по време на всяко представление в публиката има „отбор“ клакьори, които влияят на успеха на даден изпълнител. Това са хора, на които се плаща, за да аплодират по-силно. Урин признава, че първоначално тази практика го вбесявала, но днес я възприема по-спокойно. Смята, че в залата атмосферата трябва да се нажежи от аплодисменти, както и че за човек, който влиза за първи път в „Болшой театър“ е ясно, че най-пламенните ръкопляскания са организирани. Според Урин тази практика ще изчезне с времето. Убеден е, че ще се случи, защото и богатите членове на настоятелския съвет на „Болшой театър“ вече не се опитват да влияят на творческия му живот, а инвестират в него огромни суми.
Такива са банкерът Андрей Костин, който за 2020 г. е в топ 10 на руските предприемачи и мениджъри, нефтеният магнат – милиардерът Роман Абрамович, председателят на държавната корпорация за развитие ВЭБ.РФ Игор Шувалов и основният акционер и председател на „Северстал“ – милиардерът Алексей Мордашов. Тук ще споделим и една любопитна подробност – една от дъщерите на Игор Шувалов – Мария, е приета в балетната трупа на „Болшой театър“ веднага след като завършва Московската държавна академия по хореография през 2016 година.
Дали късметът й се усмихва заради богатия й баща, ще разберем в скоро време – от представянето й в балетните спектакли. Но Урин е убеден, че успехът на сцената е истинска загадка. Усеща се по енергията в залата и по дълго продължаващите аплодисменти. Той определено не зависи от разпознаваемите ръкопляскания клакьорите. Не зависи и от критичните публикации – дори написани от най-големите тесни специалисти. Защото, както признава Геннадий Рождественский, който ще остане в историята като диригентът, просветителят, мислителят, пианистът и композиторът с огромно влияние върху класическата музика през втората половина на ХХ век – не само в Съветския съюз и Русия, но и в целия свят, него го вълнува единствено критичната оценка на Бърнард Шоу. А ирландският драматург и театрален критик, умира през 1950 г. – година преди дебюта на Рождественский в Болшой. Така Рождественский е разбирал дали се справя добре или не единствено от енергията в залата.
