Феноменът „Булката беглец”: защо хората се отказват се отказват от сватбата си пред олтара

В романтичните филми често виждаме, как сватбената церемония се проваля в последния момент заради бягството на булката (или, по-рядко, на младоженеца), но такъв сценарий се случва и в живота.

 

По пътя към олтара много жени и мъже започват спешно да анализират случващото се и понякога стигат до нееднозначни изводи. Обясненията за подобно поведение може да включват причини като вътрешен страх от невъзможността да изпълнят някакво сериозно задължение, фобия от дългосрочни задължения и отсъствие на искрена любов към партньора. В много случаи обяснението включва съчетание от тези причини.

Някои зарязват своите потенциални съпрузи именно по този начин, защото през по-голямата част от живота си винаги са бягали от проблемите – това е техният модус да се справят с трудните ситуации.

Други бягат в последната минута от страх от задължения. Дългосрочните инвестиции, свързани със сериозни отношения, често правят хората уязвими – те се страхуват, че бракът може да се окаже неуспешен и да ги постави в затруднено положение.  Липсата на увереност, че другия човек може да бъде партньор за цял живот, и страхът от развод, също влизат в този списък. Някои от избягалите булки и младоженци са били свидетели на болка и обида, предизвикани от развода на техни приятели или родители и се страхуват да не преживеят същото. Във филма „Булката беглец” героинята, изиграна от Джулия Робъртс, изглежда движена именно от тази фобия. Такива жени може да чувстват също, че не са достатъчно добри за своя партньор, или че неизбежно ще го подведат.

Други младоженци бягат, просто защото не обичат човека до себе си. В последната минута те разбират, че не са способни на романтичен компромис по толкова важен житейски въпрос. Тяхното съзнание (или техният страх) от това, че партньора не е този, от който се нуждаят, ги кара да се крият и да бягат, без да се обръщат. Впрочем, важно е да се отбележи, че понякога партньорите приемат наличието на даден проблем още преди сватбата. На въпроса защо не са я отменили, някои казват, че са се надявали всички да бъдат щастливи или че булката – младоженецът ще се промени, когато двамата се оженят и имат деца. Това е огромна грешка. Разводът, съдът, подялбата на имуществото, реакцията на децата, разколът в семейството – всичко това е много по-лошо от увисналите от учудване мандибули на гостите на сватбата, когато един от младоженците все пак каже „Аз не съм съгласна (ен)”.

Хората могат да свикнат с това, че партньорът им не е идеален, но е много по-трудно свикнат с дадена ситуация, когато има и други възможни варианти, които им се налага доброволно да игнорират. Сватбата е момент, когато младоженецът и булката трябва да се откажат от много варианти и да се съгласят с един. За мнозина е трудно да заставят себе си да вземат такова решение и да затворят вратата за другите възможности, особено след традиционната фраза „докато смъртта ни раздели”.

Избягалите младоженци и булки често разбират, че са били толкова заети да се радват един на друг, че дори не са обсъдили какво бъдеще ги чака. Липсата на планиране за цял живот се превръща в оправдание за оттеглянето в последната минута.

Ако у вас се появят съмнения в качеството и жизнеността на вашия брак, и, например, сте открили някои странности в поведението на партньора си или имате лични проблеми, които са останали нерешени – отлагането на сватбата с няколко седмици, а и за повече, е добър изход от ситуацията. И е много по-добра идея от това да избягате в деня „Х”, оставяйки в недоумение своя възлюбен и събралите се гости.