Телесният цвят – към бунището на историята

Неотдавнашните протестни вълни на движението „Животът на чернокожите има значение“ доведоха до различни промени в сферата на изкуството – принудиха светът на изкуството да преомисли отношението си към расизма. След като много музеи преименуваха така наречените си черни списъци, в които вписват творци, чиито картини най-често стават обекти на фалшификация, дойде ред и на производителите на бои да променят някои наименования на своите продукти, които предлагат на пазара.

 

Няколко големи компании като Faber-Castell, Tombow и Winsor & Newton подхванаха тона на промяната, принудени от една от най-мощните вериги магазини за художествени материали Jackson’s Art, която призова всички да се противопоставят на расизма.

От централата на Jackson’s Art в Лондон искат вече да няма „телесен цвят“. За много производители на бои „телесен цвят“ е синоним на цвят праскова или бежов цвят. Но според Jackson’s Art „телесен цвят“ се асоциира само с хора с бяла кожа, а това говори за скрит расизъм.

„Не искам афроамериканчетата, които се раждат днес, един ден, като посегнат към боите и платното, и да осъзнаят, че не са като другите“ обяви мениджърът на Jackson’s Art Лаура Такаши.

Кампанията на Jackson’s Art е в общия тон и на няколко инициативи на козметични компании като Maybelline и Lancôme, които вече са решили да преосмислят термина „nude“ („телесен цвят“), така че той да престане да се асоциира само с хора с бяла кожа. И през месец май, малко преди избухването на протестите на движението „Животът на чернокожите има значение“, които последваха убийството на Джордж Флойд през юни, американската компания Crayola, известна с пастелите си, пусна комплект „Цветовете на света“. В нея освен пастели в познатия телесен цвят, имаше и кафяви и черни боички.

От Crayola коментират, че историците на изкуството отдавна обмислят казуса с „телесния цвят“, далеч преди смъртта на Джордж Флойд. Някои изследователи са проследили появата на термина „телесен цвят“, като са открили, че той за първи път е употребен по повод портретната живопис през XVII век, когато са били рисувани портрети на представители на аристокрацията. Критикът и художник Роже дьо Пилес използва термина „телесен цвят“ в трактата си „Диалог върху цветовете“ от 1673 г., за да го противопостави на тъмните сенки, така характерни за картините на бароковия художник Петер Паул Рубенс и на венецианския ренесансов творец Тициан, които са се смятали за най-големите майстори на четката на своето време.

Към днешна дата професорът по теория на изкуството в Чикагския университет Уилям Джон Томас Мичъл, смята, че това, което е направил Роже дьо Пилес през 1673 г., е, че той е наложил норма, в сила векове наред – а именно, че телесен цвят може да бъде само цветът на кожата на белия човек. „Днес обаче вече е крайно време това да се промени“ – смята Мичъл.

Мениджърът на Jackson’s Art Лаура Такаши коментира, че, когато се обърнала към доставчиците и производителите на бои за рисуване с молба да преосмислят употребата на „телесния цвят“, повечето от тях нямали възражения. И така вече в Jackson’s Art няма бои в телесен цвят, а Pale Terracotta.

Има и няколко нови цвята, които ще дообогатят разбирането за „телесен цвят“ като Burnt Sienna, който представлява наситено кафяво-червеникаво и Burnt Sienna Extra Dark – наситено черно-кафяво.

Компанията Faber-Castell бе сред първите, които промениха наименованията на боите си и изцяло премахната „телесния цвят“ от опаковките. На мястото на светъл телесен цвят, среден телесен цвят и тъмен телесен цвят вече ще се употребяват цвят бежово-червен, цвят корал и цвят сьомга.

Компанията за доставки на бои Gamblin, със седалище в Орегон, промени два цвята, наречени „индийско червено“ и „индийско жълто“. Те се наричали по този начин, защото пигментите за производството им се внасяли от Индия. Сега вече ще се наричат „Индия червено“ и „Индия жълто“. В специално съобщение до своите клиенти от Gamblin уточняват: „Ако бяхте запознати с историята на производството на тези бои – нямаше да имате нищо против срещу определението „индийски“, но, за да избегнем всякакви отрицателни конотации, ние ще се съобразим с препоръките на Jackson’s Art и ще променим наименованията на цветовете“.

От германската компания за бои Schmincke пък обявиха, че при тях винаги телесният цвят се е свързвал с цвят праскова и че сега ще им е трудно да включат под това наименование и други цветове. Те са предложили времеви график, в който ще започнат да извършват преименуването, но предупреждават, че това ще отнеме време.

Мениджърът на Jackson’s Art Лаура Такаши коментира, че е наясно, че ще я обвиняват в излишно политизиране на имената на няколко бои за рисуване, обвързвайки ги със сложни исторически явления като колониализма и расизма. Според Такаши обаче тези, които я упрекват в подобни неща, са прекалено консервативни или ги мързи да мислят. „Трябва да си дадем сметка, че начинът, по който наричаме нещо, променя възприятието ни за него. Думите, които използваме, влияят върху мисленето ни“ – обобщава Такаши.