Това, че успешен писател от бившата ГДР получава най-престижната немска литературна награда 30 години след обединението на Германия, има повече от символично значение. Така местните медии коментират новината, че Елке Ерб е тазгодишният носител на наградата „Георг Бюхнер”.
„Някъде тук, зад тези фасади, са били писани добри стихове”: Така си мисли главният герой Карл от романа „Stern 111“ („Звезда 111”) на Луц Зайлер (1963), докато минава през района „Пренцлауер Берг“, известен като бохемската, артистична част на Източен Берлин. Действието се развива през зимата на 1990 г. и Карл се интересува от едно нещо – как да стане поет. Той си има „идоли“ – модели на подражание и на едно място в романа цитира стихотворението, което е неговото най-голямо вдъхновение: „От стълбището на къщата на „Кащаниеналее“ № 30 следобеда/ в четири и половина те лъхва миризма/ на мъртви, самозабравили се мишки“.
Това стихотворение е написано от Елке Ерб и уважението, което Зайлер й засвидетелства, говори за това, че още преди 1990 г. родената през 1938 г. поетеса, работила на свободна практика в ГДР, вече е звезда (поне за хората, които четат поезия). Стихотворението, цитирано в „Stern 111“ – „Kastanienallee, inhabiert“ („Кащаниеналее“, обитавана“) е написано на 1 януари 1981 година. По това време Елке Ерб се среща с художници дисиденти в литературния салон на поета Екехард Маас, докато бившият й съпруг, с когото току-що се е развела – немският поет, есеист, драматург и преводач Адолф Ендлър – чете стиховете си, печелейки си прозвището „Тарзан на „Пренцлауер Берг“. Малко по-късно – през 1984 г. Елке Ерб издава антология на западноевропейска поезия съвместно със Саша Андерсон, който впоследствие се оказва агент на ЩАЗИ.
Коя е Елке Ерб
Елке Ерб живее в Берлин, но е родена в Айфел през 1938 година. През 1949 г. се премества в Хале със семейството си. След като завършва немска и славянска филология, както и педагогика, започва работа като редактор, а през 1966 г. става преводач и писател на свободна практика. Превежда главно руски поети като Александър Блок, Марина Цветаева, Осип Маделщам. Пише авторска поезия и кратка проза.
Първата й издадена книга е „Gutachten, Poesie und Prosa“ („Експертиза, поезия и проза“), която излиза през 1975 година. През 1978 г. издава „Der Faden der Geduld“ („Нишката на търпението“). Докато работи по антология на неофициалната литература ЩАЗИ проявява особен интерес към нея, тъй като тя си позволява да протестира срещу отнетото гражданство на активиста за човешки права Роланд Ян. Готви се изключването й от Съюза на писателите в ГДР, но то е предотвратено, тъй като берлинската група се застъпва за нея. Последните й книги засега са „Sonanz“ от 2008 г. и „Sonnenklar“ („Пределно ясен“) от 2015 година.
Специфичният стил на Елке Ерб
Какво стои зад мъртвите, самозабравили се мишки, в четири и половина следобед? Ако се върнем назад в литературната история можем да кажем, че стилът на Елке Ерб прилича и на Лорка, и на Готфрид Бен. Поезията й е двусмислена, достатъчно е да дадем пример само с едно нейно заглавие – „Упражнение за амортизация“. Тъкмо този неин стил вдъхновява мнозина, включително руската писателка Олга Мартинова, която преди да пропише на немски език, е превеждана от Елке Ерб.
Стиховете на новата носителка на наградата „Георг Бюхнер” често се нуждаят от коментар и това е една от най-характерните особености на писането й. В стихотворението си „Поръчай нещо“ Ерб влиза в разговор със самата себе си на тема лирика: „Слънчева светлина“. Какво е объркващото в това словосъчетание? Нека да го обсъдим. Този стих е ироничен, тъкмо с недоумението, което поражда.
Заради тази ирония Елке Ерб печели множество награди – близо двадесет. Само „Георг Бюхнер“ й липсваше. Но Германската академия за език и поезия вече отстрани този пропуск. В мотивите към наградата се казва: „Елке Ерб оформи няколко поколения поети в Източна и Западна Германия със своето писане, в което езикът е едновременно и средство, и предмет на проучване. Наградата й се дава за неподправената просветителска сила на поезията й, която е и политически акт, и силно ангажираща форма на познание. Елке Ерб като никой друг успява да даде свободна воля и пъргавина на мислите в езика, като ги провокира, изяснява дори коригира“, подчертават от журито.
Официално наградата „Георг Бюхнер”, която има парично измерение от 50 000 евро, ще бъде връчена на Елке Ерб на 31 октомври в Дармщат. Ерб е единадесетата жена, получаваща тази награда от 1951 г. насам.
Връчването на наградата на Елке Ерб е само по себе си важно в контекста на още две събития: първото – този март голямата награда на Лайпцигския панаир на книгата отиде при Луц Зайлер за споменатия вече роман „Звезда 111”, посветен на Обединението на Германия; и второто – наскоро писателката и психоложка Хелга Шуберт спечели немскоезичната награда „Ингебор Бахман“ на името на известната австрийска поетеса (1926 – 1973). Шуберт печели наградата и преди 40 години, но тогава няма право да напуска Източен Берлин. Ето защо няма нищо случайно в наградата на Елке Ерб – с нея се доказа, че 30 години след обединението на Германия и писателите, изградили своята биография в Източна Германия, са част от общия поток на германската литература.
