На 22 април големият ни поет, драматург и най-добър преводач на Шекспир – Валери Петров, щеше да навърши 101 години. На него дължим увековечаването на площада, където се пресичат бул. „Васил Левски“ и „Патриарх Евтимий“. В стихчето „На „Попа“ поетът съзира в тъмнината, осветени само от блясъка на трамвайната жица, силуети на деца и младежи и си представя, че това е венец от страната ни – „свеж букет от цветя“. Взимаме повод от тази красива метафора, за да ви разкажем за една инициатива на Народния театър „Иван Вазов“.
За кампанията „Да осветим Вазовия храм“
Преди дни Народният театър „Иван Вазов“ обяви начало на кампанията си „Да осветим Вазовия храм“. Избрали са 2021 г. неслучайно – причината е, че през тази година Народният театър отбелязва 45-годишнината от откриването на обновената си сграда и 100 години от смъртта на своя патрон Иван Вазов.
„Народният театър, от самото си създаване и до днес, винаги е провиждан като храм, озаряващ с духовна светлина. Светлина, която извира от сцените и словото, от посветената и вдъхновена работа на актьорите и режисьорите, на всички, призвани да съществуват всекидневно във високото измерение на изкуството. Затова и сградата на театъра не е обикновено място, а вместилище на съдбовна, вменена и съхранена мисия. Театърът разпръсква мрака, осиява ни в изпитанията, предизвиква силата ни на творци и човеци, разбужда добротворните ни и красиви енергии, сдвоява ни със свободата, осиява душите и сочи пътя ни във времето. Неслучайно ни наричат „духовната болница на България“. Днес сякаш ни е насъщно необходимо да удвоим светлината на театъра и освен отвътре, да направим така, че Народният театър да засвети и отвън реално“.
По този поетичен начин директорът на Народния театър Мариус Донкин обяснява смисъла на кампанията.
По-конкретно целта й е да се съберат средства за художественото осветяване на фасадата и цялата външна структура на сградата. Необходимо е да се постави специална система от осветителни тела, която да подчертае уникалната красота и архитектура на една от най-внушителните сгради не само в столицата ни, но и в Европа. Акцията е насочена основно към големите компании и организации, които могат да станат дарители и да направят възможно събирането на средствата, необходими за осъществяването на идеята. От Народния театър не биха отказали и по-малки дарения, направени от фенове на актьорите от трупата или на почитатели на стиховете на Валери Петров.
Шест колони и триъгълен фронтон
Подобно художествено осветление на фасадата имат почти всички големи европейски и световни театри, включително и тези, създадени от архитектите на Народния театър – виенските майстори Фердинанд Фелнер и Херман Хелмер. Преди да започнат да работят по изграждането на дома на театъра в София, те създават множество подобни сгради – забележителности във Виена, Одеса, Загреб, Прага, Висбаден, Братислава и други европейски градове.
Основите на уникалната барокова сграда са положени на 4 юни 1904 г. на мястото на дъсчения театър „Основа”. Сградата е завършена в края на 1906 г. и тържествено открита на 3 януари 1907 година. Тя е изградена в неокласически стил с шест колони, поддържащи триъгълен фронтон, върху който е изобразен бог Аполон, обкръжен от музите на изкуствата. За 117-те си години история сградата е претърпяла редица катаклизми, но след всеки от тях се е възраждала отново като феникс – изобразен и на прочутата завеса на Голямата сцена.
Малко известен факт е, че създаването на Народния театър е станало с указ на Фердинанд I от 15 декември 1898 г., в който той утвърждава следното: „решение за пущание в обращение на необгербовани лозовете на Софийската градска класна лотария. Одобрява се, щото лозовете на Софийската градска класна лотария да се пущат в обращение необгербовани, но със задължение Столичното градско-общинско управление да плаща на съкровището годишно гербов сбор по 100 000 лева, платими по половина на 1 февруари и 1 август всяка година, които да служат като фонд за построение на народен театър в Столицата“.
Катаклизмите и възраждащата се птица феникс
На 11 февруари 1923 г. по време на спектакъла „Райна Княгиня“, с който се чества юбилеят от първото театрално представление в България, декорите на сцената внезапно пламват и огънят изпепелява сцената и салона. През 1924 г. държавата гласува кредити за изграждането на новата сграда на театъра и от 1926 г. до 1929 г. текат строителни работи по проект на немския архитект Мартин Дюлфер. По време на бомбардировките над София на 10 януари 1944 г. цялото Южно крило на театъра е разрушено. То е възстановено едва две години по-късно. Бомбите обаче не засягат фасадата на сградата с двете каляски върху куполите. Причината каляските да останат непокътнати е гениалното решение на Дюлфер – през 1924 г. той ги качва на пружини, върху които те стоят и до днес.
През всичките години на своето съществуване Народният театър многократно е трябвало да се бори да защити статута си. Като театър на държавна издръжка с амбициите да привлича най-добрите актьори, драматурзи, режисьори и сценични работници, той винаги е бил застрашен да загуби независимостта си. Статутът и бюджетът му имат висока цена – съдбите на творците. Затова случващото се с Народния театър дава много информация за състоянието на държавата. Във връзка с най-новата му акция „Да осветим Вазовия храм“ си струва да отбележим, че сегашното частично базово осветление, което осветява само част от колоните на предната фасада, е направено през 2006 година. Тогава министър на културата е Стефан Данаилов (1942-2019) – големият ни актьор, наричан от студентите си „Мастъра“. И тогава, както и сега – независимо, че средствата за осветителната система ще са частни дарения, целият проект по осветяването се одобрява от Министерството на културата, тъй като сградата е паметник на културата с национално значение.
„Цялото пространство тук – театърът, Градската градина, Градската художествена галерия и Националната художествена галерия, е обявено за културна среда, която трябва да опазваме. Осветяването на сградата на Народния театър ще завърши неговия облик на духовен и културен център на нашата столица“ – подчертава директорът на театъра Мариус Донкин. А ние сме сигурни, че когато театърът бъде осветен, това няма да бъде завършек, а начало. На нови стихове, на нови рими, посветени на площада пред Народния театър.
