Чарли Уотс бе най-големият минималист сред рок барабанистите, пише Улрих Берлс от немския „Ди Цайт“ в памет на музиканта от „Ролинг Стоунс“, който почина на 80-годишна възраст.
Берлс припомня запомнящ се епизод от филма на Мартин Скорсезе, посветен на „Ролинг Стоунс“ – Shine a Light. Идва ред на песента All Down The Line, която е с по-бързо темпо от стандартните парчета на групата, и Чарли Уотс – най-възрастният от музикантите, определено има какво да покаже https://www.youtube.com/watch?v=MiswNgUYD4M.
Когато песента най-накрая приключва, Уотс е показан в близък план – той си поема дълбоко въздух, с облекчение, че бързото парче е свършило. По онова време Уотс е на 67 години, но за него запазената марка на всички барабанисти – „По–бързо, по -силно“ никога не е била част от веруюто му. Той си остава великият минималист сред рок барабанистите.
Чарли Уотс – опората
Роден е на 2 юни 1941 г. в лондонския квартал „Уембли“ и джазът е неговата истинска страст, когато започва да свири на барабани на 13-годишна възраст. По-късно учи за художник на реклами и дори работи като графичен дизайнер в Дания и в британската рекламна агенция Charles, Hobson and Grey преди да се посвети изцяло на музиката.
Първоначално свири в джаз клубове, докато Алексис Корнър, известен като „бащата основател на британския блус“, не го взима в групата си Blues Incorporated. Свирейки из клубовете в Лондон, Уотс се запознава с Мик Джагър, Брайън Джоунс и Кийт Ричардс, които го убеждават да стане част от групата „Ролинг Стоунс“ в началото на 1963 година. В първите години той дори измисля дизайна на корицата на албумите и рекламите за турнетата.
Въпреки новото си амплоа, Уотс не се отказва от джаза и дори по време на концерти на стадиони, пред многохилядна публика, свири така, сякаш е в джаз клуба само пред 120 слушатели.
Онова, което Уотс привнася от света на джаза в рокендрола, е мотото, приписвано на Майлс Дейвис: „Най-важни са онези ноти, които не свирите“. Това дава онзи спокоен ритъм, характерен за най-добрите парчета на „Ролинг Стоунс“, като Honky Tonk Women. В това парче Уотс сякаш оставя много въздух между барабаните си, което издига песента едно ниво по-високо. Но той, без съмнение, колкото и да обича джаза, се адаптира към звученето на „Ролинг Стоунс“ и има централна роля в две емблематични парчета на групата – (I can’t Get No) Satisfaction https://www.youtube.com/watch?v=qAzqSYQ9X9U и Sympathy For The Devil https://www.youtube.com/watch?v=Jwtyn-L-2gQ.
За разлика от Чарли Уотс в тези парчета Кийт Ричардс изглежда малко ядосан, но китаристът е категоричен, че за него барабанистът е опората, на която може да се опре и така – близо шест десетилетия.
Уотс – джентълменът барабанист
За разлика от Мик Джагър и Кийт Ричардс, които могат да спорят кой от двамата трябва да държи авторските права върху слогана „Секс, наркотици и рокендрол“, Чарли Уотс е женен за една и съща жена – Шърли Ан Шепърд – от 1964 година. От нея има дъщеря – Серафина.
Признава, че не може да си представи непознат човек да влезе в хотелската му стая и мрази турнетата, тъй като е домошар по душа. В свободното си време отглежда арабски коне и има колекция от ретро автомобили, които не е карал никога, защото няма книжка, но обича да слуша музиката на моторите им.
Различава се от Кийт Ричардс и по още нещо – за разлика от китариста, за когото злите езици говорят, че сякаш събира гардероба си от кофата за боклук, Чарли Уотс е обявен от списание Vanity Fair за един от „най-добре облечените мъже в света“. Понякога журналистите го наричат „джентълмена барабанист“, което е странно, имайки предвид, че бандата се ползва с имиджа на лоши момчета.
И Уотс е минал през ада на пристрастяването – признава, че през 80-те години изживял кризата на средната криза, като си създал сериозен проблем с алкохола и дрогата. Но след като чупи глезен при пиянски запой, се разделя със зависимостите си.
Освен това има твърд характер – веднъж по време на турне, през нощта, добре почерпеният Мик Джагър му се обадил по телефона с думите: „Там ли е моят барабанист?“ Не след дълго на вратата на хотелската стая на Мик Джагър се почукало и когато отворил, видял Чарли Уотс в пълния му блясък, изтупан в костюм. Уотс му скръцнал със зъби: „Никога повече не ме наричай „моя барабанист“ и с едно кроше повалил смаяния Джагър на земята.
А след Чарли Уотс?
Когато от „Ролинг Стоунс“ преди време обявиха, че Чарли Уотс ще отсъства временно от предстоящото им турне, защото му предстои влизане в болница за изследвания, бе уточнено, че той ще бъде заместен от Стив Джордан, който свири с имена като Ерик Клептън и Джон Майер.
Но дали групата ще успее бързо да се съвземе след загубата? Дали турнето няма да бъде отменено? Въпроси без отговор. Едно е сигурно, усещането, че членовете на „Ролинг Стоунс“ са вечни и популярната шега – „Време е да се замислим какъв свят ще оставим в наследство на Мик Джагър, Кийт Ричардс, Чарли Уотс и Рони Ууд“ – вече няма да се разказва със същата усмивка.
