Джозефин Бейкър – в Парижкия Пантеон

На великата певица, танцьорка и шпионка от Втората световна война – Джозефин Бейкър посмъртно ще ѝ бъде оказана огромна чест. В най-скоро време тленните ѝ останки ще бъдат положени в известния Парижки Пантеон – почит, която се отдава само на най-изявените синове и дъщери на Франция. Ето какво друго се знае до момента:

 

Коя е Джозефин Бейкър?

Жозефин Бакер през 1940 година.

Фреда Джозефин Макдоналд се появява на този свят на 3-и юни 1906 г. в град Сейнт Луис в американския щат Мисури. Родителите ѝ са афроамерикански музиканти и това е причината бъдещата звезда да се окаже завинаги обвързана с петото изкуство (музиката).

През 1921 г., когато е само на 15 години, се жени за Били Бейкър и макар че само след четири години се развежда с него, до края на живота си Джозефин продължава да носи името му. На 16 години започва с творческата си кариера, а през 1925-а заминава за Франция, където се превръща в звезда на вариететата в известното парижко кабаре „Фоли Бержер“. Въпреки успехите си и получаването на френско гражданство през 1937-а (затова е позната и с френското си име Жозефин Бакер), често е подлагана на расистки нападки.

Джозефин Бейкър през 1927 г. във „Фоли Бержер“ с известната си бананова поличка.

Но по време на Втората световна война наистина „заблестява“. Изнася представления пред френските войници, работи за Съпротивата и разузнаването, получава удостоверение за летец и става лейтенант. Постоянно кръстосва Франция и Северна Африка. От 1947 г. живее в замъка Шато де Миланд в Южна Франция и осиновява 12 дечица с различен цвят на кожата. Умира на 12-и април 1975 г., на 68-годишна възраст, в Париж, заради мозъчен кръвоизлив.

Любопитно е да се спомене, че през 1970-а Джозефин Бейкър удостоява и българската публика с присъствието си, когато изнася рецитал на международния фестивал „Златния Орфей“ в Слънчев бряг.

Героинята от войната ще бъде „пантеонизирана“ на 30-ти ноември, а сега ви поздравяваме с песента ѝ Voilà Paris – https://www.youtube.com/watch?v=TDRTLVzGTqo .

Кой може да бъде погребан в Пантеона?

Пантеонът в Париж – екстериор.

Парижкият Пантеон, издигнат между 1757 – 1790 г., определено е сред шедьоврите на френския неокласицизъм. Построен е по подобие на този в Рим, а негов покровител е Света Женевиев. По времето на Френската революция е превърнат в Храм на разума, откъдето тръгва традицията в него да се погребват само най-видните личности в държавата.

Пантеонът в Париж – интериор.

В Пантеона са положени тленните останки на общо 78 души, от които 73-ма са мъже, а 5 са жени. Повечето от тях са погребани още по времето на Първата френска империя, създадена през 1804 г., след като Наполеон I е провъзгласен за френски император. Сред тях се открояват имената на Волтер, Рене Декарт, Жан-Жак Русо, Жозеф Луи Лагранж, Виктор Юго, Лазар Карно, Мари Франсоа Сади Карно, Емил Зола, Луи Брайл, Пиер и Мария Кюри и Александър Дюма-баща.

Кой взима решенията за преместването на тленните останки?

Президентите на Петата френска република.

Първоначално правото принадлежи само на Учредителното събрание на Първата френска република, преди Наполеон Бонапарт да обяви Франция за империя и съответно френският император да наследи тези правомощия. С края на монархията и двете империи през 1885-а правото отново е върнато на депутатите. Сега – в Петата република – решенията се взимат от френския президент, макар и това да не е посочено в конституцията.