На великата певица, танцьорка и шпионка от Втората световна война – Джозефин Бейкър посмъртно ще ѝ бъде оказана огромна чест. В най-скоро време тленните ѝ останки ще бъдат положени в известния Парижки Пантеон – почит, която се отдава само на най-изявените синове и дъщери на Франция. Ето какво друго се знае до момента:
Коя е Джозефин Бейкър?

Фреда Джозефин Макдоналд се появява на този свят на 3-и юни 1906 г. в град Сейнт Луис в американския щат Мисури. Родителите ѝ са афроамерикански музиканти и това е причината бъдещата звезда да се окаже завинаги обвързана с петото изкуство (музиката).
През 1921 г., когато е само на 15 години, се жени за Били Бейкър и макар че само след четири години се развежда с него, до края на живота си Джозефин продължава да носи името му. На 16 години започва с творческата си кариера, а през 1925-а заминава за Франция, където се превръща в звезда на вариететата в известното парижко кабаре „Фоли Бержер“. Въпреки успехите си и получаването на френско гражданство през 1937-а (затова е позната и с френското си име Жозефин Бакер), често е подлагана на расистки нападки.

Но по време на Втората световна война наистина „заблестява“. Изнася представления пред френските войници, работи за Съпротивата и разузнаването, получава удостоверение за летец и става лейтенант. Постоянно кръстосва Франция и Северна Африка. От 1947 г. живее в замъка Шато де Миланд в Южна Франция и осиновява 12 дечица с различен цвят на кожата. Умира на 12-и април 1975 г., на 68-годишна възраст, в Париж, заради мозъчен кръвоизлив.
Любопитно е да се спомене, че през 1970-а Джозефин Бейкър удостоява и българската публика с присъствието си, когато изнася рецитал на международния фестивал „Златния Орфей“ в Слънчев бряг.
Героинята от войната ще бъде „пантеонизирана“ на 30-ти ноември, а сега ви поздравяваме с песента ѝ Voilà Paris – https://www.youtube.com/watch?v=TDRTLVzGTqo .
Кой може да бъде погребан в Пантеона?

Парижкият Пантеон, издигнат между 1757 – 1790 г., определено е сред шедьоврите на френския неокласицизъм. Построен е по подобие на този в Рим, а негов покровител е Света Женевиев. По времето на Френската революция е превърнат в Храм на разума, откъдето тръгва традицията в него да се погребват само най-видните личности в държавата.

В Пантеона са положени тленните останки на общо 78 души, от които 73-ма са мъже, а 5 са жени. Повечето от тях са погребани още по времето на Първата френска империя, създадена през 1804 г., след като Наполеон I е провъзгласен за френски император. Сред тях се открояват имената на Волтер, Рене Декарт, Жан-Жак Русо, Жозеф Луи Лагранж, Виктор Юго, Лазар Карно, Мари Франсоа Сади Карно, Емил Зола, Луи Брайл, Пиер и Мария Кюри и Александър Дюма-баща.
Кой взима решенията за преместването на тленните останки?

Първоначално правото принадлежи само на Учредителното събрание на Първата френска република, преди Наполеон Бонапарт да обяви Франция за империя и съответно френският император да наследи тези правомощия. С края на монархията и двете империи през 1885-а правото отново е върнато на депутатите. Сега – в Петата република – решенията се взимат от френския президент, макар и това да не е посочено в конституцията.