Много институции по света обединяват усилия, за да намерят начини за справяне с пандемията. Сред тях има и редица културни организации – принудени да затворят врати, тъй като струпването на много хора на закрито представлява сериозен риск от разпространяването на заразата. Ето защо премахването на този риск бе една от мерките, наложени, за да се ограничи разпространението на коронавируса.
Тъй като тази мярка сериозно затрудни работата на артистите и хората на изкуството българските творци на свободна практика и неангажирани в държавните театри и музеи проведоха две поредни срещи с министъра на културата Боил Банов. Все още се обсъждат конкретни мерки, но за момента министърът предлага единствено да преструктурира съществуващата и до преди пандемията програма за подпомагане на творците извън държавния сектор – а именно „Национален фонд „Култура“. Неговият бюджет за 2020 г. е в размер на 2 007 500 лева. Така той не се съобрази с желанието им да се създадат два нови фонда – Фонд за структурно финансиране и Солидарен социален фонд за артисти на свободна практика.
Някой цинично би коментирал, че българските творци искат прекалено много и за тях би било добре да вземат пример от московските си колеги… В Москва преди дни около 1000 организации, занимаващи се с творческа и културна дейност, излязоха с открито писмо, в което призоваха руското правителство да им даде възможност да платят с отстрочка данъците си. Те не само не искат финансова помощ, не само не настояват за опрощаване на данъчните задължения, а просто искат отсрочка…
В същото време във Великобритания кураторът Ханс Улрих Обрист, който е артистичен директор на лондонската галерия Serpentine, призова британците да използват опита на Съединените щати при излизането им от Голямата депресия. Тогава, през 1932 г. новият президент Франклин Делано Рузвелт стартира инициативата „Ню Дийл“ (в буквален превод „ново раздаване на карти“). Тя предвижда икономически мерки в помощ на средната класа и на социално слабите.
„Благодарение на програмите по „Ню Дийл“ бяха обхванати 8 милиона американци и бе даден старт на кариерата на ключови художници като Джаксън Полък и Марк Ротко – творци, вдъхновили мнозина“, подчерта Обрист.
По-конкретно в годините на Голямата депресия художниците получават възможност да работят по програмата „Създаване на изкуство за обществени цели“.
По нея в периода 1935 г. – 1943 г. художниците създават около 15 000 произведения на изкуството, които са за предназначени за обществени пространства – включително стенописи, мотивационни плакати и скулптури за държавните учреждения и парковете. Към Полък и Ротко, които рисуват стенописи, се присъединяват абстрактните експресионисти Вилем де Кунинг и Лий Краснър, които тогава са още в началото на кариерата си.
„Това бе завладяваща инициатива и си струва да се замислим дали и днес не бихме могли да я използваме, за да се погрижим за артистите си. Британското правителство трябва да въведе нещо подобно“, бе категоричен Обрист, който е роден в Цюрих, но днес живее и работи в Лондон. Обрист подчерта още, че когато пандемията най-накрая бъде овладяна, тогава културните организации и творческите индустрии ще трябва да достигнат с изкуството си до онези общности, които обикновено нямат достъп до него. Ето защо според Обрист това време на криза е подходящо музеите да помислят как да излязат извън стените си и да достигнат до всички.
От ArtNews припомнят, че миналата седмица Съветът за изкуствата в Англия обяви плановете си да отпусне пакет за спешна помощ в размер на 190 милиона долара, от които около 25.8 милиона долара ще бъдат предоставени под формата на грантове на отделни творци и на артисти на свободна практика.
