Една от нововъведените от днес (4 ноември 2021 г.) противоепидемични мерки у нас е затварянето на онези културни институции, в които работещите не са 100% ваксинирани.
Принудителната пауза в културния ни живот ще е в сила до 30 ноември, но след това ще можем да наваксваме, като предварително си направим списък със „замразените“ изложби. Като за начало ще започнем от онези от тях, имали лошия късмет да отворят врати точно ден преди локдауна. Една от тях е фотоизложбата на Соня Станкова – „Абстрактна реалност“.
Фотоизложбата на Станкова се откри вчера вечерта (3 ноември) в Галерия nOva art space на ул „Съборна“ 3 в София. В нея фотографката представя човешки фигури с вълнови и флорални мотиви, а също така създава и фотопоезия от архитектурно-скулптурни форми.
Коя е жената зад фотоапарата?
Соня Станкова е фотограф с близо 40-годишна практика. Завършила е Техникума по полиграфия и фотография „Юлиус Фучик“ и е магистър-фотограф в Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство „Проф. Асен Диамандиев“ в Пловдив, където към днешна дата и преподава.
От 1982 година започва работа като студиен фотограф, фоторепортер, а след 1990 година снима на свободна практика. Работи за различни периодични издания, рекламни кампании и продукти на фирми, като нейни фотографии са публикувани в специализирани списания като Colors of Benetton, Mary Claire — Italy, Photo eye и PHO — България.
Едно от основните неща, в които вярва, е, че недовършените проекти са най-добрите, защото има шанс с тях да се направи нещо ново.
Абстрактната реалност на Соня Станкова
Какво е внушението на последната изложба на Соня Станкова? Първото е, че действителността не е една. Че нищо от видимото не е еднозначно и едносмислово. Че ангелите са навсякъде около нас – веднъж като душите на починали наши близки, друг път като наши ангели – пазители, но винаги присъстващи в живота ни като утеха и подкрепа.
Станкова внушава и че животът е като поляна с цветя, която не само че всеки трябва да си копае, както казва Кандид – прочутият герой на Волтер, но и че всяко положително човешко качество трябва да се отглежда като красиво цвете – да не се оставя без редовно поливане и без слънце.
Не на последно място Станкова вярва в златните отблясъци на лунните лъчи. Вярва, че Луната, като символ – олицетворяващ плодовитостта, трансформацията и преминаването от живота към смъртта и от смъртта към живота, е неделима част от женската сила и енергия.
Фотографиите на Станкова са колкото абстрактни, толкова и лесни за дешифриране. За съжаление в контекста на локдауна ще трябва да се разглеждат не толкова като част от една абстрактна реалност, колкото от едно замръзнало настояще. Като реалност на пауза.
Но когато на 1-ви декември локдаунът бъде вдигнат и зрителите имат възможност да видят изложбата, те сами ще си отговорят на въпроса дали ангелите вече не са отлетели; дали маргаритките в корема на бременната не са се превърнали в момче или момиче и дали жената с лунносребърните отблясъци продължава да е „тъй загадъчна и нежна“ като красивия поетичен образ, създаден от Смирненски в стихотворението му „Цветарка“?
