Преди броени дни се разбра, че Русе продължава да работи за обявяването на нематериалното ни културно наследство за световно. До този момент в световния списък на ЮНЕСКО са вписани българските ни обичаи нестинарство, сурва, джамал… Името на инициативата е „Живи човешки съкровища – България“. Ето какво друго се знае до този момент:
Новата процедура на кандидатстване, която е важна за всички, които могат да се включат в нея – читалища, общински, регионални и държавни музеи, както и юридически лица с нестопанска цел, е част от пилотна програма на ЮНЕСКО, започнала през 2008 година и носеща заглавието „Живи човешки съкровища – България“. Целта ѝ е да съхрани българското фолклорно богатство (игри, танци, обреди, обичаи, празници) от различните райони на страната.
Крайният срок за подаването на документи е до 10-ти май 2021 година в областната администрация в град Русе за всички потенциални кандидати, намиращи се на негова територия. А ако сте музей в Пловдив, например, просто се обърнете към областната администрация в града под тепетата. Списъкът за нематериално културно наследство се допълва на всеки две години.
Фокусираме се специално върху Русе, тъй като през 2010 г. те регистрираха една прелюбопитна традиция „джамал“, заради която очакваме с нетърпение и тазгодишните им предложения.
„Джамал“ възниква през 1877 г. в русенското село Кошов и представлява маскарадна игра. Въпреки че обичаят постепенно е забравен, през 1975 г. е възроден от група инициативни самодейци. Ето накратко какво представлява – на Ивановден се събират ергени, водени от женен мъж, които се преобличат като страшни същества и чудовища. По този начин те не само искат да уплашат и прогонят злите духове, нещастия и болести, но и да подредят света след хаоса, настъпващ след края на всяка изминаваща година.
Но звездата на зимната обредна игра е именно Татунчо – чучело с форма на животно. Джамалите (кукери) го водят с тях, минавайки през всички домове на селото, за да прогонят злото и да донесат здраве и берекет на всяко семейство.
Любопитното е, че Татунчо прилича на лъв, тъй като реве като царя на животните. Може да се оприличи и на магаре, но е по-голям по размер. Може да се сравни и със слон, но вместо хобот има грамадни тракащи зъби, заради които някои смятат, че е дракон. Но и дракон не е, защото е покрит с козяци и тъкани кърпи. И какъв ти дракон, след като го наричат със смешното име Татунчо.
Водят го двама души, наречени хаджи баба и консула. Те го развеждат от къща на къща, за да прогонва злите духове – болестите и лошотиите. И те наистина бягат от него, щом затрака с грамадните си челюсти.
