За мнозина от нас, увереността зависи от ситуацията: в зависимост от средата, в някои дни сме много сигурни, а друг път властват несигурността и колебанието. Но има няколко скрити белега, които показват, че сме по-уверени, отколкото си мислим.
- Търсим ли одобрението на важните за нас хора
Няма лошо, ако имаме хиляда последователи в Twitter, две хиляди приятели във Facebook или друга социална мрежа с още повече абонати. Но това всичко бледнее пред спечелването на доверието и респекта на близките и уважавани хора. Защото където и да отидем, и каквото и да правим, ще го сторим с увереност, че именно тези скъпи хора ни подкрепят духом и тялом във всяко начинание.
- Слушаме ли повече, отколкото говорим
Уверените личности не само разбират, че знаят много, но и желаят да научат още повече. Те осъзнават, че един от начините, за да се сдобият с повече знания, е да се вслушват внимателно в събеседника си, предоставяйки му възможност за вербална изява. Обратното – неуверените хора веднага си личат по това, че не спират да се самовъзхваляват – ясен знак за несигурност.
- Отстояваме ли позиция не защото смятаме, че сме прави, а защото не се страхуваме да сгрешим
Самонадеяните и високомерни персони са склонни да вземат определена позиция и веднага след това са готови да игнорират всяко чуждо мнение или да приемат различна гледна точка. Правят го, защото изпитват абсолютната необходимост винаги да бъдат прави за всичко. Това поведение приляга повече на интелектуални насилници, отколкото на зрели личности.
Противоположно на тях уверените хората често си признават грешките или обясняват, че не разполагат с отговори на всички въпроси. Те нямат нищо против да бъдат опровергани, разбирайки, че е много по-важно да се разбере кое е правилното, отколкото да са прави.
- Оставяме ли и другите хора да са центъра на внимание
Не се нуждаем от слава, ако сме достатъчно сигурни, за да знаем какво сме постигнали. Вътрешно може да чувстваме гордост, но без да я демонстрираме. Така че се отдръпваме от сцената и празнуваме постиженията си и с останалите. Още повече, че така им предоставяме възможността да заблестят под светлината на прожектора и им помагаме да станат вътрешно по-уверени в себе си.
- Радваме ли се, когато помолим за помощ
Мнозина си мислят, че поисканата помощ е проява на слабост: липса на знание, умение и опит. Но уверените в себе си хора не се страхуват от своите слабости, затова често молят другите за съдействие. Така показват достатъчно сила, за да признаят, че се нуждаят от подкрепа и в същото време правят огромен комплимент на човека, от когото търсят помощ.
- Въздържаме ли се от критики по чужд адрес
Най-общо казано, тези, които обичат да клюкарстват и да злословят зад гърб на другите, го правят, защото се надяват, че така ще изпъкнат още повече на фона на останалите. Единственото сравнение, на което е способен наистина уверения човек, е да се съпостави себе си с човека, какъвто е бил вчера и с човека, какъвто се надява да стане някой ден.
- Страхуваме ли се да демонстираме несъвършенство
Понякога може да се случи да се озовем в ситуация, където нито се справяме перфектно, нито сме блестящи, и в това няма нищо лошо. Колкото и странно да звучи, хората са по-склонни да ни уважават такива, каквито сме, а не такива, на каквито се преструваме.
- Признаваме ли си грешките
Неувереността поражда изкуственост, а увереността – искреност и честност. Затова уверените хора си признават грешките, превъзмогват провалите си и са готови да станат по-добри и достойни личности като се усъвършенстват.
