Една от любимите книги на милиони хора по света е екранизирана за пореден път. Сценографът Грант Монтгомъри и екипът му претърсват всяко кътче на Обединеното кралство, за да намерят най-подходящите места за снимки. Разказваме ви какви архитектурни и природни красоти може да видите в новия филм.
След дебюта си през 1911 г. шедьовърът на Франсес Ходжсън Бърнет е драматизиран, превръща се в бродуейски мюзикъл, вдъхновява четири телевизионни продукции и е екранизиран минимум четири пъти (включително нeмият филм от 1919-а и адаптацията на Франсис Форд Копола). Романът се прочува именно заради пленителната си история, богатото описание, интригуващите персонажи и лековитите сили на една магическа, скрита градина.
Последната екранизация е дело на кинорежисьора Марк Мънден и продуцента на „Хари Потър“ Дейвид Хеймън. Лентата, подобно на предшествениците си, разказва за приключенията на 10-годишното сираче Мери Ленъкс (Дикси Егерикс), която от Британска Индия се премества да живее в Англия при овдовелия си чичо лорд Арчибалд Крейвън (Колин Фърт), болнавия му син Колин (Идън Хейхърст) и икономката госпожа Медлок (Джули Уолтърс).
За да пресъздаде луксозния дом на семейство Крейвън, познат като имението Мисълтуейт, британският сценограф Гранд Монтгомъри черпи вдъхновение от трилъра на Алфред Хичкок „Ребека“ (1940) и „Джейн Еър“ (1943) на Орсън Уелс: „Ако се вгледате по-внимателно в главното стълбище, ще забележите, че то е идентична реплика на това в „Ребека.“ Дори добавихме огледало зад ъгъла, за да отдадем почит на филма от 1940 година.“ – обяснява Монтгомъри, впечатлен от зловещите, тъмни интериорни пространства в лентата.
За да се оформи грандиозният екстериор на имота са използвани имението Харлакстън в Линкълншър, служещ като модел за фасадата, и Дънкъм Парк в Северен Йоркшър за прилежащия към него парк; интериорът е сглобен в лондонските киностудиа Pinewood Studios: „Архитектурата на Харлакстън е смесица от якобински (от времето на управление на британския крал Джеймс Първи) и малко бароков стил. Аз и Марк искахме да има наистина дълги коридори, затова ги базирахме на новосъздадения ни мащаб, наречен „Мащабът на Мери“, висок колкото самата Дикси. Така коридорите, гледани и заснети от нейната перспектива, изглеждат по-високи и по-широки.“ – разяснява сценографът.
Но не навсякъде интериорът на Мисълтуейт е страшен и тъмен: повечето от помещенията са цветни и слънчеви с богата мебелировка, а флоралните мотиви са ключов акцент, който се забелязва върху тапети, текстил и всякакви предмети. Това не е случайно – снимачният екип нарочно набляга на връзката на Мери с тайната градина и как това променя изцяло мирогледа ѝ оттук насетне.
Други красноречиви примери са приказната Сива стая, където се пазят балните рокли и лични вещите на споминалата се съпруга на лорд Крейвън и тъмният му зловещ кабинет, пълен с препарирани животни. По този начин се подсилва метафоричната летаргия, която го обзема след смъртта на любимата му.
А за да се получи перфектната градина са били посетени близо 50 парка в цялата страна, а 200 са проучени чрез изображения. После най-добрите от тях са сглобени с малко CGI техника, пресъздавайки невероятен триизмерен колаж. Но не всичко е резултат от компютърна обработка: субтропичната Трибийска градина в Корнуол, Пъзълууд в Гората на Дийн, намираща се Глостършър, Златната арка от цъфтящ лабурнум в Бодненовата градина в Уелс и руините на абатство Фаунтейнс в Северен Йоркшър имаха честта да бъдат избрани, снимани и увековечени в кинолентата.
„Тайната градина“ бе пуснат за онлайн гледане в различни дигитални платформи на 7-ми август и се предвижда да излезе по кината във Великобритания на 23-ти октомври. Премиерата в България трябваше да се състои на 24-ти април, но заради пандемията от коронавиурс, бе отложена.
Оттук можете да видите трейлъра към филма – https://www.youtube.com/watch?v=nrQkxUq88Zg .
