Анна Уинтур винаги е била известна с твърдия си стил на управление – това го знаят дори хората, които са далеч от фешън индустрията, особено след излизането на филма „Дяволът носи Прада”. Защото прототипът на „дявола” е именно Анна.
Вече 30 години Уинтур е несменяем редактор на американското списание Vogue. Нейната дума може да издигне един дизайнер до олимпа на модата или да унищожи кариерата му завинаги.
Скрита от любопитните погледи зад очилата си Chanel, с безупречна прическа и нееднозначен характер, Анна Уинтур се превърна легенда в света на модата. Но каква е тайната на успеха й?
Заявявайте това, което искате
Бащата на Анна – Чарлз Уинтур, бил редактор на лондонския вестник The Evening Standard. Той често се интересувал от мнението на дъщеря си, когато планирал нови рубрики в изданието. Анна му помагала да го направи по-привлекателно за младежите. Именно Чарлз Уинтур повлиял на целия по-нататъшен живот Анна, както признава самата тя в документален филм.
Когато била на 10, попитала баща си какво да напише в училищната анкета за това каква ще стане като порасне. Чарлз й предложил да напише, че ще бъде главен редактор на списанието Vogue.
След като завършва училище Анна не продължава в колеж, а се заема с модна журналистика. Родителите й я убеждават да премине курс в модния магазин Harrods, но Анна зарязва обучението с думите: „Или разбираш модата, или не”. На 21 години започва работа в издание Harpers&Queen като асистент в отдела за мода. И често споделя с колегите си, че иска да стане редактор на Vogue, и да го промени.
Анна не се притеснява да говори пред всички за своите цели. Докато работела в модното списание New York, един от колегите й организирал интервю с тогавашния главен редактор на Vogue Грейс Мирабела. Разговорът приключил когато Анна открито заявила на Грейс, че иска длъжността й.
В леляното списание Уинтур се озовава на 34 години. Редакционният директор на издателството Condé Nast Publications бил впечатлен от работата й в New York и предложил на Анна длъжността творчески директор на Vogue. Тя се съгласила при две условия – двойно по-голяма заплата и пълна свобода на действията .
Превърнете стила си във визитна картичка
„Някои казват, че да се интересуваш от мода е примитивно. Винаги подчертавам, че е въпрос на самоуважение. Ако ти доставя удоволствие да се обличаш добре, това не означава, че си идиот” – казва Анна Уинтур.
Прическата „боб” и черните слънчеви очила вече са се превърнали в синоними на името на Анна Уинтур. В интернет няма да намерите нито една нейна фотография с друга прическа, освен боб. Тя я носи от 15-годишна. Което означава, че вече 55 години прическата на Анна си остава една и съща, и винаги е безупречна.
Втората отличителна черта на стила на Уинтур са, разбира се, черните слънчеви очила от Chanel. За фотографите е трудно да изловят главния редактор на Vogue без този аксесоар. Веднъж редактор от CNN я попита в едно интервю, защо непрекъснато ги носи. Уинтур отговори: „Очилата са полезни, те скриват мислите ми от другите. Освен това помагат, когато съм много уморена или започвам да се отегчавам. С времето са превърнали в опора на моя образ”.
И накрая, третата черта на нейния стил – естествената кожа. Докато дизайнерите и инфлуенсърите се надпреварваха да пропагандират екомодата и да се борят за правата на животните, Анна продължи да носи кожа във всички възможни форми. За което, разбира се, защитниците на животни я намразиха. На Уинтур са й подхвърляли мъртъв енот за закуска в ресторанта, замеряли са я с пай с тофу. Когато след последния инцидент я попитали какво възнамерява да прави, Анна отговорила: „Ще нося още повече кожи”.
Носенето на натурална кожа наистина е неетично и неекологично, особено когато има много изкуствени аналози. Но твърдостта на Анна и верността й към собственото й виждане, а не към мнението на околните, не може да не буди възхищение.
Или сте мили с всички, или работите
През 1985-а Анна Уинтур заема поста главен редактор на британския Vogue. Тя изцяло променя структурата на работа в изданието, сменя много сътрудници, изисква пълни отчети и се запознава с всички тънкости на производството на списанието, ръководейки лично целия процес.
Заради тежкия й характер и прекомерния перфекционизъм сътрудниците й измислят прозвището „ядрената зима” (в съзвучие на фамилията й Wintour с английската дума „зима” – winter).
Наричали са я парвеню, сноб, побъркана на тема контрол…
В света на модата отдавна се носят легенди за сложния характер на Анна Уинтур. Но широката публика се запознава с нрава й след излизането на филма „Дяволът носи Prada”, заснет по едноименния роман на бивша асистентка на главния редактор на Vogue. Тя е изобразила прототипа Уинтур – Миранда Пристли – като тшеславна и властна жена, която с удоволствие възлага на наплашените си сътрудници неизпълними задачи.
Книгата, по която е заснет филма, произвежда ефекта на избухнала бомба. Правата върху екранизацията са купени още преди публикуването й, защото всички са наясно, че зад „Подиум” и името Миранда Пристли, се крият Vogue и Анна Уинтур, а желаещите да надникнат в кухнята на „модната библия” ще бъдат много.
Редица дизайнери, страхувайки се от гнева на Анна Уинтур, отказват да участват в снимките и да играят самите себе си, но все пак предоставят свои дрехи. Най-често във филма се мяркат тоалети на Chanel, затова го наричат на шега рекламен клип на модната къща.
Любопитно е, че въпреки противоречивостта на героинята, лентата донася на Уинтур още по-голяма популярност. Самата тя дори отива на премиерата на филма. При това облечена от глава до пети в Prada.
Тежкият характер на Уинтур дава своите плодове. Под нейно ръководство американския Vogue излиза на лидерска позиция сред останалите лъскави издания. Тя успява да увеличи обема на продажбите. Септемврийският брой от 2007-а, се счита за най-дебелият в цялата история на изданието – той съдържа 840 страници, 727 от които са реклама. Нюхът на Уинтур открива за света нови дизайнери като Джон Галиано, Майкъл Корс и Марк Джейкъбс.
Твърдите й методи на управление са доста спорни от етична гледна точка. Макар че много от онези, които работят рамо до рамо с Уинтур, й се възхищават, признавайки, че без нея Vogue нямаше да бъде „това, което е”. Издателят на списанието Том Флорио казва за Анна: ”Тя не е недостъпна. Просто не иска да се открива пред всички. Не е мила и дружелюбна. Тя работи”.
Гледайте на обичайните неща под друг ъгъл
Може би Анна Уинтур нямаше да се задържи 32 години в креслото си, ако се страхуваше да прави промени в политиката на стогодишното списание. По времето на предшественичката й – Грейс Мирабела, изданието било ориентирано повече към начина на живот като цяло, а не към модата. И започнало сдава позициите си пред тогава съвсем младото лъскаво списание Elle.
След радикални промени в екипа на редакцията Анна Уитур променя стила на кориците. Тя извежда моделите от студиото на улицата и е сред първите, които слагат начело прочути личности. Но най-безумна, според света на модата, е първата корица на Уинтур.
Става дума за фотография на 19-годишната Микаела Берку в избелели джинси за 50 долара и със сако на Кристиан Лакроа, украсено със скъпоценни камъни, чиято стойност е оценена на 10 хил. долара. Шокиращо за времето си съчетание… Печатарите дори позвънили на Уинтур, за да се убедят, че това наистина е корицата, а не някаква грешка.
По-късно Анна си спомня този ден така: „Отначало сакото беше част от костюм, но полата не отиваше на Микаела, защото й прибавяше килограми. И ние решихме да сменим полата с джинси Guess. Това само затвърди идеята да вземем високомерното величие на моделиера и да го хвърлим игриво с главата надолу в реалния живот. За Vogue това беше скок на вярата, и той проработи”.
