През 1810 г. Йохан Волфганг фон Гьоте пише трактат, посветен на цветовете. „Червеното и жълтото създават усещането за топлина и радост. Емоциите, които тези цветове провокират в зрителя, го карат да се оживи, да се забърза, да се въодушеви и като цяло – да се изпълни с енергия – продължава прочутият немски писател и учен в книгата си „Теорията на цветовете”. Така той налага разбирането, че визуалните характеристики като цвят и форма предизвикват универсални реакции у зрителите.
Тази гледна точка оказва невероятно влияние върху теорията на изкуството. На нея отчасти почива и разбирането за студени и топли цветове.
Наскоро в научното списание PLOS ONE обаче бе публикувано проучване, чиито резултати оспорват тезата, че всички зрители изпитват едни и същи емоции при гледане на едни и същи цветове в абстрактни картини. Накратко – отхвърля емоционалното възприемане на топлите и студените цветове.
За да се провери въпросната теория, развита от Гьоте, участващите в изследването били помолени да разгледат репродукциите на три известни произведения на художници абстракционисти – „Без заглавие“ (1934) на Василий Кандински, „Без заглавие” на Жоан Миро (1961) и Siebdruck 6 (1950) на Фриц Винтер.
След това участниците в експеримента трябвало да опишат какви емоции са изпитали, докато са гледали картините. В резултат на техните впечатления изследователите открили, че тезата на Гьоте не може да бъде доказана.
„Зрителите не могат да се обединят около конкретно усещане, провокирано от един и същи цвят”, регистрират изследователите.
В проучването участват както студенти по история на изкуството, така и хора, които нямат никакви теоретични познания в сферата на визуалните изкуства.
„Факт е, че някои от участвалите в експеримента пишат, че са били изненадани, че жълтото не им въздейства така, както са очаквали. Така те сами опровергават теорията на Гьоте, въпреки че още от най-ранна детска възраст са им казвали, че слънцето се рисува в жълто и следователно лесно може да се направи асоциативната връзка – жълтото е топло, светло и сгряващо” – пишат още изследователите.
Самият процес на работа с изследваните зрители преминал през два етапа: първо те били помолени да разгледат абстрактните картини като цялостни произведения и да опишат емоциите, които са изпитали. След това те трябвало да се спрат на конкретни елементи в картините – като например черна линия, червен кръг, жълт квадрат. Последвал своеобразен тест, в който били използвани традиционни термини като горещи и студени цветове, като участниците в експеримента трябвало да отбележат кой елемент с кой термин биха свързали. Оказало се, че участниците дават различни отговори.
Любопитен резултат от експеримента бил, че когато се разглеждали отделни елементи в творбите на прочутите художници, отговорите на зрителите били абсолютно различни. Например червеният кръг на Кандински бил посрещнат с взаимноизключващи се асоциации, докато цялата картина „Без заглавие” се възприемала от повече участници по един и същи начин.
„Естетическото въздействие на цветовете не е универсално, а се определя от субективната оценка” – заключили накрая изследователите.
