До завръщането към живот на готическата катедрала остава малко повече от година. На 16 април 2024 година под сводовете ѝ ще прозвучи „Te Deum“ в прослава на Бога и хората, които спасиха знаменития паметник.
А засега в залата на парижкия музей Cite de l’Architecture беше открита изложбата “Парижката Света Богородица – от строителите до реставраторите”.
В Cite de l’Architecture ти се струва, че си на изложба на съвременно изкуство in situ в стар музей, където творби на съвременни художници са скрити между класическите експонати. Този път в дългата галерия от музейни реконструкции сред пресъздадените в естествена големина готически портали се появяват реални детайли, свързани с най новата история на Нотр Дам дьо Пари.
Черно парче от изгоряла греда, камъни от срутилото се средокръстие, овъглен капител. На фона на детайли от църковната архитектура са изложени натурални бели дълги долни гащи, ботуши и каска – това е защитното облекло, което са носели работниците, които са разчиствали срутеното след пожара, за да не пострадат нито от падащите от двадесетметровата височина на свода камъни, нито от оловните пари от разтопилия се покрив.
Катастрофата от нощта на 16 април 2019 година, която ужаси света, не погуби паметника. Парижките пожарникари успяха да го опазят. По чудо оцеляха стените и стъклописите. Скулптурите на светци около срутения шпил са напълно запазени – дълго преди пожара били свалени за реставрация, сега в пълната си красота те са изложени в залите на Cite de l’Architecture.
Колко страшно е било зрелището, с което са се сблъскали реставраторите, показва огромната фотография, заела пространството от тавана до пода на входа на изложбата. Но че на Париж все пак му е провървяло, казва изложеното във витрината медно петле, украсявало шпила на изгорялата кула, от която то излетяло почти невредимо.
Катастрофата от нощта на 16 април 2019 година, която ужаси света, не погуби паметника. Парижките пожарникари успяха да го опазят. По чудо оцеляха стените и стъклописите. Скулптурите на светците около срутения шпил са напълно запазени – дълго преди пожара били свалени за реставрация, сега в пълната си красота те са изложени в залите на Cite de l’Architecture.
Колко страшно е било зрелището, с което са се сблъскали реставраторите, показва огромната фотография, заела пространството от тавана до пода на входа на изложбата. Но че на Париж все пак му е провървяло, казва изложеното във витрината медно петле, украсявало шпила на изгорялата кула, от която то излетяло почти невредимо.
Безвъзвратно изгубени бяха шпилът на катедралата, издигнат през XIX век от архитекта Йожен Виоле-льо Дюк, и покривът на кораба с дължина 100 м и височина 10 мeтра. Опората му била невероятна 300-тонна конструкция от дървени греди, изградена през XII век, преработена през XVII век и издържала до началото на XXI век без сериозни признаци на умора. Заради фантастичната сложност на конструкцията я наричали “гората”.
Задачата на реставрацията беше наново да бъде възстановена тази “гора” над отремонтирания и укрепен каменен свод. За щастие всички чертежи и точни размери от XIX век са запазени и допълнени с измервания в натура през 2013 година. След пожара имаше предложения при реставрацията да се използват съвременни материали. Но от тях бързо се отказаха и започнаха да търсят дървен материал и майстори, способни да възстановят конструкцията използвайки инструментите и похватите, които използвали дърводелците през Средните векове. По това време в строителството почти не се използвал трион, на строителната площадка докарвали цели дървета с диаметър 25-5- см, после ги окастряли с брадви, което запечатвало порите на дървото и защитавало конструкцията от влага.
Както стана ясно, френските гори и днес са богати на строителна дървесина с изключителни качества. От цялата страна бяха подбрани 1500 дъба, отговарящи на най-строги изисквания: размери, прав ствол, липса на чепове или следи от измръзване. Дърветата бяха докарвани от Ил де Франс, Елзас, Сарт, Ардените, Аквитания, околностите на Реймс, Бретан, от знаменитите гори Шанделе в Мен и Луар и Лош в Eндр-и-Луар. Провинциите сякаш се съревноваваха коя да прояви по-голяма щедрост към главната катедрала на Франция. Намериха се и дърводелски работилници, работещи по старите технологии: Le Bras в Мьоз, Asselin в Дьо Севр, Cruard в Майен, Les Metiers du bois в Париж. Образците от новата дървесина с дърводелските брадви ( със старинна геометрия, но със съвременен дизайн и от съвременна стомана) са не от най-биещите на очи, но от най-важните експонати на изложбата.
На видеото, което се прожектира на изложбата, реставраторите на “Парижката Света Богородица” мине-не мине се изпускат да кажат, че пожарът “много е спомогнал да бъде доукрасена”. Архитекти, археолози, строители, жалещи “старата парижка дама”, се радват на предоставилата им се възможност да разберат и възстановят сложната конструкция, в която едно нещо е свързано с друго така изящно и здраво, че е трудно да бъде изчислено даже с компютърен модел.
Учените получиха невероятната възможност да огледат и да докоснат всички кътчета на катедралата. Издигнатото покрай стените скеле откри участъци, които човешка ръка не беше докосвала почти седем века. Излязоха наяве фрагменти от стари бои и стенописи по сводовете от различно време, почистени са стъклата на готическите “рози”, запазили се напълно в нощта на катастрофата.
Както обещава на всички посетители на изложбата главният архитект Филип Вилньов, при цялата точност на реставрацията няма да познаем Нотр Дам. Ще се промени и цветът на почистените стени, и количеството светлина, което преминава през витражите, и чистотата на цветовете им. Всъщност катедралата не е преставала да се променя от XIII век.
Поколения майстори са работили на това непрекъснато строителство, промените и реставрациите са следвали една след друга. Кралското доукрасяване при Людовик XIV и разрушенията при санкюлотите, козметиката при Наполеон I и волната фантазия на XIX век, пресъздала облика на катедралата такъв, какъвто сме свикнали да го виждаме.
И ето я сега възстановената от пожара “Света Богородица”. В известен смисъл съвременните майстори просто продължиха готическата традиция – в постоянна служба на символа на френската култура.
