Великден е другият обичан голям християнски празник, след Коледа, когато честваме Възкресение Христово. Пълни кошници с изписани яйца, вкусни козунаци и шоколадови изделия, украси с пиленца и зайчета – всички тези неща са свързани с празника, но каква е символиката, скрита зад тях? Знаете ли, например, че повечето от тези обичаи произхождат от немските имигранти в Северна Америка? Нека ви разкажем малко повече за тях.
1. Великденският заек
Въпреки че пролетният еквивалент на дядо Коледа е нетипичен за Православната църква, той отдавна е неразделна част от Великден. Никой не знае със сигурност кога точно великденският заек започва да се отъждествява със светлия празник, но мнозина предполагат, че е свързан с германската богиня на плодородието и пролетта – Остара. Тя доста често била придружавана от зайци, а от името ѝ произлязла думата за Великден на английски и немски.
Според някои исторически сведения, немските заселници пренесели обичая за великденския заек от Европа в американския щат Пенсилвания (също като традицията за украсяването на коледното дърво). За тях бързоногият бозайник, който се размножава най-вече през април, е символ на плодовитостта и новия живот, свързвайки го с Възкресение Христово. Освен, че оставяли подаръци за него, точно както за Свети Николай, те също очаквали, че ще им донесе по нещичко в замяна. Така постепенно “Osterhase” се превърнал в „Easter Bunny“. Освен зайците, сред често срещаните празнични символи са пиленцата и кокошките.
Впрочем, великденските кошници, в които се поставят яйцата, шоколадите и подаръците, първоначално били гнезда. Според преданието, Великденският заек оставял именно в тях своите дарове, затова част от празничната украса включва и изкуствена трева, която се слага в съдове, кошници или гнезда.
2. Боядисването на яйца
Още в Древен Рим яйцата се считали за скъп и изискан продукт, който можели да си позволят само най-заможните граждани. После яйцето започнало да се свързва с възкресението на Иисус Христос, а червеният му цвят – с кръвта и мъките Христови. Много легенди разказват, че Мария Магдалена носила яйце в дясната си ръка по време на разпъването на Божия син върху кръста, което сякаш с магия се обагрило в червено. Една от тях гласи, че когато Мария Магдалена поздравила император Тиберий с думите „Христос е възкръснал„. Той се засмял и ѝ отговорил: „Христос е възкръснал от мъртвите толкова, колкото яйцето в ръката ти е червено.„. Но още преди да свърши да говори, яйцето променило цвета си. Затова светицата често е изобразявана държейки червено яйце в дясната си ръка.
Историците разказват, че първите писмени сведения за боядисване на яйца се появяват през XIII в., най-вече в Източна Европа. Черупката на яйцето символизирала гробницата на Спасителя, а вътрешността му – Неговото възкресение. Първоначално всички яйца се обагряли само в червено, но постепенно започнали да се използват и други краски. Синият цвят символизира непорочността, виолетовият – кръста, зеленият – Христовите ученици, а жълтият – Бог. Друго поверие гласи, че първото боядисано яйце на Великден трябва задължително да бъде червено и да се постави от домакинята на видно място до следващата година. Така всички в дома ще бъдат живи, здрави и щастливи и предпазени от зли уроки и беди.
3. Козунаците и шоколадовите зайчета
Както червеното яйце символизира възкресението и кръвта на Иисус, така първите сладки хлябове били замесвани като символ на тялото Христово. В някои държави рисуват кръст върху тях, в други ги поръсват с пудра захар или ги покриват с глазура, а в трети – поставят червено яйце в центъра на козунаците. Въпреки предназначението си, сладкият хляб има най-различни имена в повечето държави. В Армения е познат като „чорег“, в Гърция е „цуреки“, в Полша -„бабка“, в Украйна – „паска“, в Русия – „кулич“, а в Италия носи познатото на мнозина име „панетоне“. Някои езиковеди предполагат, че думата в българския език е навлязла от румънското „cozonac”, която на свой ред има гръцки произход.
Любимият великденски десерт на повечето деца – шоколадовите зайчета, също са с немско-пенсилвански произход. За първи път шоколадовият заек се споменава през 1890-а, когато пенсилванецът Робърт Строхекър поставил голяма шоколадова скулптура като великденска украса в аптеката си. През 1925 г. лакомството вече могло да бъде поръчано от каталога на захарната компания R.E. Rodda Candy Co., а някои вестници описват за бързо нарастващия интерес към сладкото изделие във всичките щати. През 1939-а шоколадовите зайчета започнали да се правят кухи, за да спестят пари и материали по време на започващата тогава Втора световна война. Такива ги познаваме и до ден днешен. Впрочем, не се учудвайте, ако вместо зайци видите да се продават в магазините шоколадови кокошки, те също са популярни – особено в Съединените щати.
Бонус – Думата „Великден“ на различни езици:
