На 10-и май, в галерия „Финес“, от 19.00 часа ще може да видите изложбата „Deep Love“ – с рисунки на Мая Цанкова и фотографии на Силви Леви.
Ето какво ни разказа Силви Леви за предстоящото арт събитие, за което дрескодът е черно.
„Deep Love“ – защо си ти „Deep Love“?
Мая Цанкова и Силви Леви още от началото на годината работят по изложбата с намерението да я направят заедно за 14-и февруари. Локдаунът ги принуждава да я отложат, което за тях е добре дошло – имат повече време да дълбаят вътре в себе си с идеята, че само така могат да дадат и на човека отсреща.
Така постепенно се ражда заглавието – израз на дълбоката любов, без която не можем да направим нищо.
Как се снима дълбоко емоционално състояние
Фотографиите са еротични – единични портрети, като има една единствена работа, на която са преплетени две ръце – на мъжка и женска фигура. Идеята е в своята интимност те да насочват погледа навътре. Освен това Силви Леви прави фотографски колажи.
За „Deep Love“ е работила върху любовни писма на известни личности, използвайки оригиналните им подписи. Макар и писмата да съдържат любовни обяснения, адресирани към външен обект на чувствата, те биха могли да бъдат разгледани и като писмо „от мен – авторът, към моето вътрешно аз – на мен – зрителят“ – обяснява Силви Леви.
Ролята на писмата
Силви Леви избира да вплете писма във фотографиите си, защото отчита, че „в забързания си начин на живот сме забравили да пишем на ръка“.
„Нямаме време за хубави думи, някак-си битовизмите и непрестанното движение, в което сме потопени, изместват много ценните и важни интимни моменти за просъществуването на една връзка. Заради това сме и свидетели на разпад на двойки.
Някак-си не успяваме да обърнем време на себе си и на човека до нас. Защото общуването потъва. Рядко се обръщаме навътре към себе си, към душите си, така че да изкараме оттам една истинска емоция, която да споделим“ – обяснява Силви Леви.
Сред подбраните от нея писма са тези на Ан Болейн, Джордж Байрон, Бетовен, Оскар Уайлд, на Зелда Фицджералд, Джон Кийтс, Кафка, Фрида Кало, Джеймс Джойс.
Причината да няма български представители, е чисто техническа – проблемно уреждане на авторските права. Иначе и сред нашите предци и известни сънародници има разтърсващи любови и експресивни изрази на обич.
„Прабаба ми и прадядо ми два пъти са се женили и са се развеждали и в крайна сметка си отиват непосредствено един след друг, като вторият се е стопил от мъка – нямал е никакви заболявания. И ние със съпруга ми (известният международен анализатор Давид Леви) също имаме голяма любов“ – признава Силви Леви.
По думите й трудностите се преодоляват с много търпение. И понякога, когато си мислиш нещо лошо, е по-добре да го напишеш на лист хартия, да го скъсаш и изхвърлиш, така че то да излезе от съзнанието ти и да те освободи.
„Писането има изключително терапевтичен характер. И писането на ръка е изключително важно и полезно и би било чудесно, ако повече млади хора имат смелостта да надникнат в себе си и в човека до тях и изразят това на белия лист.“
Откриването на „Deep Love“ – жива музика и свещи
„Много ни се иска да помогнем на двойките, които ще дойдат на откриването, да отделят време за себе си, гледайки работите, които сме подготвили“ – признава Силви Леви и продължава:
„Надяваме да допринесем и с жива музика, която сме предвидили, и с много запалени свещи. Идеята е да се създаде по-интимна атмосфера – картините и фотографиите да са осветени от свещи, да има шоколад, трюфели, шампанско, ягоди.“
И независимо от факта, че гостите ще гледат работите на Мая Цанкова и Силви Леви, те ще усетят създадената специално за тях интимност и ще могат да прекарат време със себе си.
„В крайна сметка ние няма как да се върнем в онези времена, когато сме писали с перо, на свещ. И начинът ни на живот е много различен. Това обаче не означава, че не можем да го адаптираме към романтичния дух на миналото. Двете неща биха се комбинирали много добре, така както фотографията и любовното писмо, възприемано като отживелица, доста добре си пасват в колажите ми“ – обяснява Силви Леви.
Освен това тя е убедена, че колкото по-назад се връщаме, толкова повече се приближаваме до онази пламенна любов, която е била възможна заради по-честото съсредоточаване върху емоциите – нашите и тези на човека до нас.
Фотография в спокойна галерийна среда
По въпроса дали фотографията не е антоним на съсредоточаването, имайки предвид, че в днешно време има голям риск човек да се пристрасти към „картинките“, които „скролва“ в социалните мрежи, Силви Леви е категорична, че ние, като разумни същества, трябва да съумяваме да поставяме граници, за да предотвратим евентуално пристрастяване.
„Смяната на картинките възможно най-бързо предизвиква приток на хормони на щастието. Ако окситоцинът се отделя след 20-минутна прегръдка, то допаминът, който също ни кара да се чувстваме щастливи, започва да действа по-бързо – след завъртването на един TikTok канал. Ето защо от научна гледна точка ние не бихме могли да се борим с „картинките“. Но в галерийната среда е различно.“
Дрескод – черно
На въпрос защо са избрали дрескод черно, Силви Леви обяснява: „За да останат видими само работите. Тръгнахме от идеята светлините в галерийния салон да са загасени – да има само свещи и шестте работи на колежката ми, които сами по себе си светят.
При тази приглушена светлина черните дрехи ще дадат допълнителна възможност за изолация – хората да потънат в самите творби, в думите, които са написани върху тях, в собствените си мисли и емоции, споделени с половинката. Но няма да върнем никого дори и да дойде облечен в бяло“ – уверява ни Силви Леви.
В изложбата има четири работи, които са общи – и на Мая Цанкова, и на Силви Леви. Това са фотографии, върху които Мая Цанкова е рисувала, после Силви Леви е писала и накрая е излязло нещо съвършено различно, на което не могат да сложат автор, защото и двете са работили по равно.
В това си сътрудничество те са си дали пълна свобода. И така се учат на търпение – именно на онова търпение, което е необходимо на двойките. С него те се учат да гледат на случващото се през призмата на човека отсреща, търсейки красотата през неговите очи.
Така се появява идеята Мая Цанкова и Силви Леви да направят още една изложба до края на годината – тя ще е изцяло с общи произведения. Затова сега са решили да се ограничат само до четири работи. А останалите – в следващата изложба.
