Вдъхновен ли е бил моделиерът Валентино от художника Цанко Панов?

Като видите работи на Цанко Панов, трудно ще познаете, че творецът, който ги е нарисувал, е българин. Поне така твърди художникът и преподавател по живопис в Националната художествена академия – проф. Ивайло Мирчев. За да се уверите сами, посетете изложбата „Музикални видения“ в галерия-книжарницата „София прес“. Струва си заради три нейни особености:

 

Събужда любопитство – вдъхновен ли е бил моделиерът Валентино от Цанко Панов?

Кейти Пери.

„Ние досега не сме имали такъв художник. Той е странен, изключително интересен и различен. У нас е недостатъчно оценен, а ни е необходим“ – убеден е проф. Ивайло Мирчев. Но не дава повече разяснения за необходимостта ни от Цанко Панов (1950-2003). Отговорът се крие в изложените творби. На няколко от тях са части от партитурите на „Четирите годишни времена“ на Вивалди. Гледайки картините, изведнъж се сещаме за роклята от пролетната колекция на Валентино от 2014 г., с която Кейти Пери отиде на церемонията по връчването на наградите „Грами“. На нея също имаше партитура – от валса на Виолета Валери от „Травиата“ на Верди. Въпросът е дали моделиерът се е вдъхновил от картините на Цанко Панов, или просто по различно време са имали едни и същи музикални видения? Работи на Цанко Панов са притежание на няколко колекции в чужбина – във Франция, Германия, Великобритания, Нидерландия и Съединените щати. Освен това той е правил както самостоятелни изложби, така и е участвал в общи изложби на български художници в редица градове в Германия, Франция, Нидерландия, Сърбия, Турция, Русия. Напълно е възможно някъде на тези „спирки“ Валентино да е видял картини на Цанко Панов.

Зарежда ви с голяма доза музикално благородство

Цанко Панов, из изложбата „Музикални видения“.

„Картините на Цанко Панов (1950-2003) са с пестелива цветност – дискретна, благородна, като пиеса на Дебюси“ – прави сравнения Мирчев и продължава: В творчеството си Панов звучи меко и изящно. Той не е остър като Бетовен, по-близък е до предкласиката.

„На българското изкуство Цанко Панов е необходим – особено по начина, по който е показан в малката галерия на „София прес“. Тук той е по-концентриран и по-събран. Звучи като музикална пиеса – соната“ – обяснява преподавателят в Художествената академия.

Изложбата на Панов стои като цялостно музикално произведение – с бемоли, с диези, с паузи, с температура на звука и на цвета в живописта. С енергията и на музиката, и на живописта.

Излъчва хубава енергия

Цанко Панов, из изложбата „Музикални видения“.

Цанко Панов е бил изключително интелигентен, любопитен, търсещ и експериментиращ художник. Използвал е много колажа, тъй като той му е давал възможността да влага в него страшно много изразни средства. Обработвал е текстури, правел е графичен отпечатък върху партитури от музикални произведения, напластявал е бои – веднъж повече, друг път по-малко – едва прозирни. Така е създавал музикални настроения. И макар и да го няма вече на този свят, картините му остават и излъчват хубава енергия.

Онова, което няма да видят посетителите на галерията, а е важно да знаят, е, че приживе Цанко Панов е изследвал връзките между звук и цвят, интересувал се е що е то цветен тон. Ентусиазирал се е от идеята да съчетае музикалната с визуалната композиция, правел е графични отпечатъци върху партитури от източноправославни песнопения, джазови композиции до любимите му Вивалди („Четирите годишни времена“), Бетовен, Стравински.

Цанко Панов, из изложбата „Музикални видения“.

В изложбата му са показани и негови подготвителни скици и рисунки, в които маркира „прелитащи“ идеи, фиксира цветове. Тези фиксирания на цветовете не трябва да учудват никого – Цанко Панов е работел нонстоп, а в един непрекъснат процес на рисуване, с постоянно потапяне в музиката, е естествено на художника да му се прииска да фиксира виденията, да спре „прелитащите“ идеи. Затова и сред картините в изложбата му може да видите и „къщи“ за приютяване на музикалните видения.