Докато един мъж минавал покрай няколко слонове, внезапно спрял, объркан от факта, че тези огромни същества се държат вързани само от малко въже, омотано около предния крак. Без вериги, без клетки. Напълно било очевидно, че слоновете могат по всяко време да се откъснат от въжетата си, но по някаква причина не го правят.
Той видял треньора наблизо и попитал защо тези животни просто стоят там и не се опитват да се измъкнат. – Е – казал треньорът, – когато са много млади и много по-малки, използваме едно и също въже с което ги връзваме и сега и е съвсем достатъчно да ги държим. Когато растат, те са обусловени да вярват, че не могат да се откъснат. Те вярват, че въжето все още може да ги задържи, така че, те никога не се опитват да се освободят.
Мъжът бил изумен. Тези животни могат по всяко време да се освободят от своите окови, но защото вярват, че не могат, те стоят точно там, на едно и също място.
Подобно на слоновете, колко от нас минават през живота, с убеждението, че не можем да направим нещо, просто защото не сме успяли един път?
Неуспехът е част от ученето; никога не трябва да се отказваме от борбата в живота.
