Една от най-красивите сгради в Русе, която е и важен архитектурен и исторически паметник, ще бъде реставрирана и отново ще отвори врати в най-скоро време. Ето за какво става дума:
Това е бившата музикална гимназия, намираща се на улица „Борисова“ №33. От 1986 г. е изоставена, след като същата година е засегната от земетресението във великотърновското село Стражица. Дълги години седи празна и бавно се руши, докато през 2007-а русенските предприемачи братя Бобокови не я купуват, възнамерявайки да я превърнат в музей. Но не в какъвто и да е, а в нумизматичен (със старинни монети и медали).
След като възстановяването на културно-историческата сграда изцяло приключи, в красивата постройка ще бъдат изложени както постоянни, така и временни изложби. В нея ще има образователен център за деца, виртуален музей, зона за четене и хранилище. Наред с това в прочутата ѝ концертна зала отново ще зазвучат не само забравени симфонии и концерти, но и ще се провеждат културни събития, конференции и семинари.
А сега да разкажем малко повече за интересната ѝ история и архитектура.
Всичко започва през 1900-1901 г., когато немците и протестантската общност в Русе заявяват, че трябва да им се построи специално здание, което да служи като протестантско училище, сиропиталище и детска градина. Събрани са около 320 хил. тогавашни немски златни марки, за които отговаря местният пастор Теодор Вагеман. Училището е проектирано от архитект Удо Рибау и инженер Тодор Тонев; има един подземен, три надземни и подпокривен етаж, а в двора му се намира и малка протестантска черква.
Тържественото му откриване се състои на 5-ти октомври 1905 г., а четири години по-късно се преобразува в гимназия. В края на Първата световна война образователната институция е конфискувана от българските власти по политически причини, тъй като по това време е все още германска собственост. Впоследствие тя се преустройва и използва за френска мъжка гимназия, служи на Държавния университет по технологиите (сега Русенски университет) и накрая за музикално училище. Чак през 1973-а получава статут на недвижима културна ценност.
Но това, което я превръща в ценен архитектурен шедьовър, са еклектичните ѝ архитектурни стилове. Това ясно си проличава в орнаментите ѝ, носещи духа на ренесанса, прозорците ѝ с дълбоките фронтони и ниши – на барока и впечатляващата ѝ кула – на готиката.
Интересно е да се спомене, че макар и архитектурната еклектика през този период да се среща масово в големите български градове, тя не е типична за учебните заведения. Навярно това е препратка към европейското културно и икономическо значение на Русе, заради връзката му (най-вече речна) с други важни градове на Европа. Ето защо няма да сгрешим, ако кажем, че постройката носи духа на централноевропейската и най-вече на северногерманската архитектура. Затова на крайдунавския град, макар и през последните години да го връхлитат постоянни демографски, икономически, екологични и културни ветрове и бури, все още му се носи славата на „Малката Виена“.
