Тази година излизат три нови филмови версии на „Пинокио“. Според филмовите критици причината е лесно обяснима – живеем в трудни времена за истината. Целенасочено се прави масова дезинформация, разпространяват се конспиративни теории и безсрамни лъжи. Но не е ли наистина странно, че само през 2021 г. ще излязат три версии на класическата приказка? Какво казва това за света?
Още в ранна детска възраст са ни учили, че лъжем ли, ще ни се случат лоши неща. Знаем това от приказката за „Пинокио“, от класическия филм за него, сниман през 1940 година. Много преди Хари Потър или Пипи Дългото чорапче дървената кукла е формираща фигура за много поколения за деца, а тази година – и за родените в новото хилядолетие.
Първият филм, който излиза през 2021 г., е италиански римейк, много близък до доста тъмния оригинал на Карло Колоди от 1881 година. В тази версия на италианския режисьор Матео Гароне актьорът Роберто Бенини е татко Джепето. Втората версия е на „Дисни“. Тя е игрална и в нея създателят на Пинокио се играе от Том Ханкс. Третата версия е на мексиканския режисьор Гийермо дел Торо, на когото силата му е в създаването на поетично причудливи образи. Филмът му ще може да бъде гледан по Netflix и както сам Дел Торо признава това е неговият „мечтан проект“. В него са замесени и Кристоф Уолц (в ролята на Лисицата), Тилда Суинтън и Кейт Бланшет. Той е не само мюзикъл – в него има и анимация.
Крайният резултат е, че само за година около половин дузина носители на „Оскар“ ще участват в три много различни версии на една и съща история. Защо ли? – не спират да питат критиците. Холивудската аритметика е съвсем простичка – хората обичат да гледат неща, които вече познават. На тях няма да им омръзне да го правят – стига вариантите да са разнообразни и изпипани. Филмите на Marvel и сагата „Междузвездни войни“ не само доказват тази специфика, но и я надграждат.
Интересно обаче е каква е причината „Пинокио“ толкова много да се харесва. Дали заради основната й поука, че лъжите винаги работят срещу хората, които ги разпространяват? На всичкото отгоре Пинокио е страховита история и както режисьорът на италианската версия Матео Гароне признава: „Колоди искаше да напише образователна история, която предупреждава децата, че светът около тях е опасен и брутален. И това днес е по-вярно от всякога.
Освен това няма съмнение, че идеята една дървена кукла да се превърне в човек е особено трогателна. В приказката на Карло Колоди лъжецът знае, че прави нещо лошо и копнее за изкупление. А ако наистина съществува подобен копнеж в епохата на „алтернативните факти“ по Тръмп, значи си струва истината да се търси. Ето защо трите нови екранизации на Пинокио не само не трябва да ни учудват, а да ни дадат кураж, че все пак не всичко е загубено.