„Ай сиктир, десет дена ще й свиря под прозореца – да не е Лайза Минели?“ Това е любимата реплика на Филип Трифонов в ролята му на Филип в емблематичния филм „Оркестър без име“ (1982) на режисьора Людмил Кирков, по сценарий на Станислав Стратиев.
С тази хлапашка естественост ще бъде запомнен актьорът, който ни напусна внезапно на 6 януари, оставяйки няколко неизпълнени свои желания – да напише книга със спомени за работата си с Людмил Кирков и във Враца – градът, в който най-много са снимани филми с негово участие, да бъде създадена сладкарничка като онази във филма „Момчето си отива“.
Филип Трифонов е роден на 4 май 1947 г. в София. Завършва актьорско майсторство в класа на Апостол Карамитев.
Остава незабравими роли в киното и театъра – заради своята естественост, усет за абсурд и стипчив тембър.
Още с първата си поява на големия екран – през 1971 г. като бъчваря Лию в новелата „Изпит“ на Георги Дюлгеров, грабва сърцата на зрителите и печели наградата на критиката на фестивала „Златна роза“.
На следващата година отново е награден – за незабравимата си роля на Ран в „Момчето си отива“ на Людмил Кирков, където си партнира с Невена Коканова в ролята на сладкарката. Години по-късно скромно признава, че благодарение на работата си с прочутата актриса, е забелязан и получава много предложения за кинороли. Но според кинокритиката истината е друга – през 1972 г. в киното ни за първи път влиза толкова свеж и ексцентричен актьор.
Наградите валят – отличен е за ролите на младия мустакат инженер в гротеската „Преброяване на дивите зайци“ (1973) на Едуард Захариев и на Флори в „Силна вода“ (1975) на Иван Терзиев.
В „Лавина“ (1982) на Ирина Акташева и Христо Писков е поетът, а в „Адио, Рио“ (1989) на Иван Андонов е архитект Стоев, който остава с репликата: „И Моцарт е бил млад“, когато директорът му, решил да замине за Бразилия на мястото на негов колега, го убеждава, че въпросният човек е твърде млад, за да участва в строежа на квартал в Рио де Жанейро.
Играе моториста в „Маймуни през зимата“ (2006) на Милена Андонова, който печели наградата за най-добър филм в състезателната програма „На изток от запад“ в Карлови Вари през 2006 година.
Когато не е ангажиран с филмови проекти, е във вихъра си на театралната сцена – работи в Драматичния театър „Н. Й. Вапцаров“ в Благоевград (1973 – 1976), в Театър „София“ (1976 – 1978), в Сатиричния театър (2006 – 2011), в Народния театър „Иван Вазов“ (2011 – 2017) и в Театър 199.
Съосновател е на Естествен театър „Трифоноф & Гундеров“ заедно с режисьора Николай Гундеров. И в киното има роля на директор на театър – такъв е в „Рапсодия в бяло“ на режисьора Теди Москов. Там е нафукан фръцльо, който си мисли, че много разбира от изкуство, но всъщност е обикновен дърдорко.
Една от последните му филмови роли е на Фипо във филма на Александър Смолянов „Малко късмет за по-късно“ от 2017 година. Дано и сегашните млади поколения имат късмета да се заредят от чаровната му естественост, а и да доведат до край неизпълнените му намерения.
