Зад всеки ураган се крие реален човек, който, обаче, няма нищо общо с природното бедствие.
Всяка година, от началото на юни до края на ноември, в САЩ бушува сезонът на ураганите. Пикът им обикновено се пада към средата на септември. С тези природни явления е невъзможно да се свикне, нито пък могат да бъдат игнорирани. Те са в състояние да нанесат катастрофални щети с човешки жертви. Затова най-доброто за регионите, които са подложени на действието на урагани, е да се подготвят грижливо, за да минимизират загубите и да запазят живота на хората.
Властите се стремят да направят всичко възможно и да се подготвят максимално за срещата със стихийното бедствие. Една от най-важните мерки е укрепването на бреговата линия. Това се прави, за да се намали мащаба на възможното наводнение. За целта се вдига нивото на насипите, използват се чували с пясък и вълноломи.
Колкото до справянето с последиците от урагана, нещата са много по-сложни. Често за това са необходими месеци, а в случай на много силни природни бедствия, като, например, урагана Катрина, който бушуваше през 2005-а, работите се проточват за много дълъг период. И далеч не всичко може да се възстанови.
По време на урагана в началото на август, тази година, в един от градовете на Лонг Айлънд, щата Ню Йорк, голямо дърво е изтръгнато от вятъра с корените и пада върху електропроводите. Голяма част от улицата остава без светлина. Но ако някой си мисли, чу спасителите тутакси са се притекли на помощ, се лъже. Свидетел разказва, че никой не бързал за никъде. Дървото останало да лежи върху електропроводите в продължение на много дни. През това време хората живеели на свещи. Наложило се продуктите от хладилниците и фризерите да бъдат изядени бързо, или просто да бъдат хвърлени. Очевидецът твърди, че на онези, които се били снабдили с генератори за подобни екстремни случаи, им провървяло повече. Вярно, че страничният ефект от такава електроенергия е оглушителният тътен, който пречи на всички съседи в окръга да спят нощем, и миризмата на отработените газове от течното гориво, с което функционират генераторите.
По-любопитно е кой дава имената на ураганите и как се случва това? Оказва се, че отначало това ставало без каквато и да било система. Австралийският метеоролог Клемент Ръг, например, кръщавал тайфуните с имената на онези членове на парламента, които отказвали да гласуват за отделяне на средства за метеорологични изследвания. Не е известно дали това е принудило чиновниците да отпуснат пари, затова пък е помогнало за безславното им увековечаване.
По време на Втората световна война американците започнали да дават на ураганите имената на съпруги и приятелки. Не е ясно дали подобни „жестове” са радвали любимите на тези мъже. След това бил съставен списък с „удобни” кратки женски имена.
През 1979-а, обаче, Световната метеорологична организация заедно с националната метеорологична служба на САЩ разширила съществуващия списък, включвайки и мъжки имена. Когато поредицата от названия свърши, тя започва да се използва отначало по азбучен ред, и така безброй пъти. Изключение се прави само за най-разрушителните урагани. В такъв случай името се закрепва завинаги за конкретното природно бедствие и не се използва повече. Името „Катрина”, например, е заличено от списъка.
