Цветът на последното десетилетие в изкуството е черното. Не вярвате ли – eто няколко от аргументите ни:
Първият е свързан с творчеството на Пиер Сулаж – френският абстракционист, известен като „черния художник“, преди дни навърши сто години и няма никакво намерение да се пенсионира. Самият той твърди за себе си: „Онези, които ме определят като абстрактен експресионист – грешат. Моето изкуство не е екран, на който прожектирам чувствата си. По-скоро е ансамбъл от форми“. А на въпроса защо рисува все в черно, отговоря, връщайки се назад в миналото: „Като дете първата ми рисунка представляваше много черни линии и като ме попитаха какво е това, отговарях категорично: „Сняг!“ След 1979 г. реших, че трябва да позволя на светлината да идва и от черното. Все пак по дефиниция черното означава липса на видима светлина.”
В действителност черните картини на Сулаж сякаш светят. Иначе за него черното нищо не символизира. Според него му е минало времето, когато е било символ. Днес е и цветът на анархистите, и на чиновниците, и на официалните церемонии.
„Като се роди някой, казват: „Появи се на белия свят“, сякаш до преди това е бил в черния… А хората в пещерите са рисували само в черно – за тях това е било цветът на земята“ – обръща внимание Сулаж. Същевременно той се интересува от Космоса и за него въпросът за егото на артиста изобщо не е важен. „В галактиката ни – в Млечния път има три милиарда звезди и на техния фон ние сме просто плесен” – отбелязва художникът.
Вторият аргумент се базира на една специфична тенденция – класически произведения да се „прерисуват“ с чернокожи икони на младежки субкултури. Един от авторите на тези картини е живописецът Кехинд Уайли. Той, заедно с Ейми Шералд, са първите чернокожи творци, на които е дадена възможност да нарисуват портрети на президента Барак Обама и първата дама, които след това да бъдат окачени в Националната галерия във Вашингтон. А когато не е фокусиран върху изобразяването на такива важни фигури, Уайли нарочно предизвиква недоумение с картините си, използвайки символите на успеха, богатството и престижа. На картините му, например, вместо Наполеон от прочутата картина на Жак-Луи Давид, можем да видим чернокож рапър на червен фон.
Първоначално портретите на Уайли са правени по снимки на чернокожи млади мъже, разхождащи се из нюйоркския квартал „Харлем”. После започва да рисува афроамериканци от различни краища на света. Те са облечени така, както ходят в ежедневието си. Eто защо немалко критици отбелязват, че Уайли е художникът, който вкарва хип хопа в изобразителното изкуство. В същото време той има изискване към моделите си – да му позират като персонажи от прочути картини, от които Уайли се вдъхновява, като например платна на Мане, Жан Огюст Доминик Енгър и Тициан. По този начин той поставя младите чернокожи мъже и жени в полето на властта.
Третият аргумент почива на изгряването на цяла плеяда от звездни художници – афроамериканци.
Само да припомним – в изкуството на западния свят чернокожите художници са признати още през XIX век с невероятните си пейзажи и портрети, но за целта трябва да преодолеят немалко бариери. Робърт С. Дънкансън е първият афроамерикански художник, спечелил международна известност. И Едуард Мичъл Банистър се прочува, след като през 1876 г. получава бронзов медал на първото Световно изложение във Филаделфия за картината си „Под дъбовете”, но когато журито разбира, че е чернокож, сериозно се разколебава дали да му връчи наградата.
Днес чернокожите художници няма чак такива проблеми. През последното десетилетие се откриха много галерии, чиито собственици излагат най-вече картини на афроамериканци. Сред едни от най-търсените произведения са тези на Уесли Кларк. Той прави колажи от дърво, метал и други материали, като сглобява разкази за живота на чернокожите в Съединените щати. Известна е работата му, изобразяваща картата на Америка, изградена от отделни парчета дърво, боядисани в черно. Тя е препратка към ужасяващите години на робството.
Друг търсен художник е Ервин А. Джонсън – той рисува портрети, като първо снима моделите си в близък план, след това разбива изображението на квадрати и прави колаж.
Предпочитани са работите и на Уолтър Лобин – диджей, който е обявил слушането на винилови плочи за свещен ритуал. Любопитното е, че прави колажи с парчета от винилови плочи, като така изобразява култови фигури като Джими Хендрикс, Фела Кути, Принс.
Кевин Окит залага на импресионистични техники и рисува най-вече в розово, лилаво и черно. Желанието му е в картините да подчертава красотата на афроамериканците, като акцентира най-вече върху тяхната сдържана гордост и достойнство.
