Как смарт технологиите дават възможност да се оптимизира събирането, рециклирането и минимизирането на отпадъците?
Пандемията от COVID-19 рязко увеличи обема на неорганичния боклук в целия свят (маски, ръкавици, еднократни консумативи, уреди и др.). Но развитието на „интернета на вещите”, на високоскоростното безжично предаване на данни и на изкуствения интелект дава възможност да се активизира събирането, сортирането и преработката на боклука.
Измежду тези начини е снабдяването на контейнерите за отпадъци с датчици за нивото на боклука в тях и оперативното предаване на информацията на комуналните служби и компаниите за извозването им; поставяне на местата за обществено ползване на кошчета за боклук и контейнери, които сами автоматично сортират боклука; ИИ платформи, анализиращи в реално време маршрутите за извозване на различните видове боклук и местата за рециклирането им, за да бъдат оптимизирани съответните маршрути.
Ненужните предмети от първа небходимост
Пандемията от COVID-19 чувствително задълбочи проблема с натрупването на твърди неорганични отпадъци, включително десетки хиляди тонове пластмасов боклук. По данни на СЗО само от март 2020 г. до ноември 2021 г. са били използвани 87 хиляди тона индивидуални предпазни средства (маски, ръкавици, калцуни, халати и др.), огромната част от които е отишла в кофите. Освен това за същия период са били използвани 140 милиона теста за COVID-19, което СЗО оценява допълнително като количество от 2600 тона пластмасов боклук, извършени са доставки на приблизително 8 милиарда дози ваксини, което представлява още около 143 тона боклук във вид на използвани опаковки, спринцовки, игли, пластмасови кутии за превоза и съхранението им. Още тогава учените започнаха да предлагат нови методи за борба с нарасналите обеми боклук чрез използване не биоразлагаеми пластмаси, технологии за по-просто и евтино рециклиране на пластмасата.
Напоследък изследователите все по-често говорят за още един технологичен начин за борба с боклука – с помощта на бурно развиващия се интернет на вещите (Internet of Things, IoT). Към 2030 г. глобалното търсене на решения с използването на „предметния интернет” IoT ще достигне $620 млрд., като за 10 години ще се е увеличило почти 3.5 пъти.
Не е за чудене, че започнаха да се появяват все повече стартъпи, които използват опита на IoT в проследяването, сортирането и преработването на боклука, които според експертите вече е довело до появата на нова индустрия – Internet of Waste –„интернет на боклука“.
За един от най-важните начини на прилагането на „боклукчийския интернет” експертите смятат своевременното установяване на натрупан боклук и оптимизирането на маршрутите на извозването им. Някои компании като турската Evreka, датската Waste Hero или норвежката Sensorita вече прилагат такова технологии в градове в повече от 40 страни в Европа, Азия и Северна Америка.
Контейнерите за боклук са снабдени със специални датчици, които при определено ниво на боклука предават информацията в комуналната служба и компанията сметосъбирач.
По този начин боклукчийският камион отива там, където контейнерите вече са пълни, и не хаби време и гориво за обход на територията по един и същи стандартен маршрут, където някои от контейнерите може да бъдат още полупразни.
Сензорите, поставяни на боклукчийските контейнери, предават данни за местонахождението на контейнера, информация за повишаване на температурата в случай на запалване на боклука, те също така са защитени от удари, тръскане, вода и висока температура.
Сортирай, извозвай, рециклирай
Освен обема на пластмасовия боклук през последните години значително се увеличиха обемите на „електронния боклук” – мобилни телефони, смартфони, таблети, лаптопи, разни носими джаджи (приспособления) и други мобилни устройства, които много хора изхвърлят, не само след като те излязат от експлоатация, но и след дребни повреди или дори в изправно състояние – след излизането на по-нов модел. Според някои оценки само през 2022 г на боклука са отишли повече от 5 млрд. мобилни телефони.
По изчисленията на изследователската компания Uswitch през 2022 г. най-много електронен боклук в света е произвела Норвегия – средно всеки жител на страната е изхвърлил 26 кг електроника. На второ място с 23.9 кг електронен боклук на глава от населението е Великобритания, на трето – с 23.4 кг е Швейцария. В топ 10 на страните с най-голям обем изхвърлена електроника влизат 8 европейски (Норвегия, Великобритания, Швейцария, Дания, Нидерландия, Исландия, Франция, Белгия), а също така Австралия (V място), САЩ (VIII място) и Япония, която дели X място с Белгия.
Електронните устройства се рециклират много по-трудно, отколкото много други видове боклук.
Освен това батериите на тези устройства могат при разлагането си да замърсяват почвата и водата с токсични вещества. „Предметният интернет” позволява да се опрости сортирането и преработването на електронния боклук, включително за извличане и повторно използване на цветни метали, полупроводници, батерии и др. Има специални приложения, които позволяват, както да се проследи най-близкото място за преработване на конкретни електронни условия, така и да се изпратят данните в специализираната компания, че на едно или друго място има електронен боклук.
Много производители на електронни устройства сами призовават своите потребители да се отнасят отговорно към използването на устройствата и сключват споразумения за партньорство със специализирани компании, към които могат по интернет да подадат заявка за извозването им. Някои производители включват в устройствата си функция за предупреждаване за излизането от строя на батерията и искат от потребителя разрешение за оперативно предаване не информацията на партньорската кампания, която се занимава с утилизирането или преработването на дадения модел електронно устройство.
Още един начин за опростяване и ускоряване на рециклирането на обикновените твърди отпадъци са умните кошчета за боклук и контейнери, които самостоятелно сортират боклука. Особено актуални са умните контейнери, разположени на обществени места, където има голямо натрупване на опаковки от стоки и напитки.
За разлика от обикновените кошчета за боклук с няколко отвора за различните видове боклук – пластмаса, стъкло, хартия, метал, хранителни отпадъци – тези контейнери имат само един отвор. Затова човек не може да изхвърли например хартиен плик или торба в отсека за пластмасов боклук.
Скенерите и сензорите анализират изхвърления предмет, след което той отива в съответното отделение. Контейнерите може също така да имат датчици за запълването на всяко отделение, да предават информацията в съответната служба. По този начин сметосъбирачите оперативно научават, че в дадения контейнер отсекът за хартия е пълен, а отсекът за стъкло още не е запълнен. Така се икономисва време за почистването на отделните отделения и извозването на отпадъците.
Изобретения, които ще подобрят живота, ако бъдат забелязани
По данни на белгийския стартъп Quppa само в град Льовен, където се намира тази компания, годишно се изхвърлят около 4 млн. еднократни чашки за кафе и други горещи напитки и само 1% от тях напълно се преработват. Компанията решила да приложи „боклукчийски интернет” за преработването на еднократните чашки за кафе и други горещи напитки, продавани за вкъщи в заведенията. В сътрудничество с местните предприятия за обществено хранене тя поставя на чашките транспондер RFID, който се активира при продажбата и после показва точното местонахождение на изхвърлените чашки.
Други стартъпи помагат на хората да намалят обема на хранителните отпадъци. Те са разработили приложения, които след сканирането на QR или щрих кода на купената стока запомнят срока му на годност. С наближаването на края на срока на годност приложението напомня на собственика, че продуктът може скоро да се развали.
Други приложения показват на потребителите в кои магазини има продукти с намаления поради наближаващото изтичане на срока на употреба. Това може да бъдат и ресторанти, където определени видове продукти, например печива, вечер се продават със значително намаление на цената. По този начин купувачите могат да направят икономия при пазаруването на хранителни продукти, а магазините и предприятията за обществено хранене значително да намалят обема на хранителните отпадъци.
