Пицата е едно от най-популярните ястия в света. Приготвянето ѝ изглежда много лесно: тесто, сирене и плънка според вкуса.
Но защо в някои ресторанти сме готови пак и пак да поръчваме пица, а в други не искаме да се връщаме?
Решихме да попитаме майстор–пицар какви тънкости помагат това ястие да бъде превърнато в истински кулинарен шедьовър.
Ако помолите специалист да приготви италианска пица, той ще поиска да уточните каква. Работата е там, че всеки район в Италия си има свои технологии: римска, неаполитанска, лигурийска, панцероти и други. Интересен факт: в Италия пицата е защитена със закон.
По стандарт тя не може да бъде по-голяма от 35 см в диаметър и да бъда по дебела от 2 см. Освен това за месенето на тестото не бива да се използва никаква техника и инструменти – само ръцете.
Да поговорим за историята на пицата – кога и как се е появила?
Първият прототип на пицата са питки от Древен Египет. Преди около 6000 години се появила маята, която сложила началото на печенето на питки. През пети век от нашата ера воините започнали в полеви условия да приготвят питки от тесто, сирене и фурми.
Като съдове за печене използвали щитовете си, затова питките се получавали кръгли и тънки. След време древните гърци заимствали рецептата. Именно те приготвили първата пица, която максимално напомня съвременната.
А ето седемте основни тайни на идеалната римска пица, които знаят само пофесионалните майстори:
- Използваното сирене е само моцарела.
Моцарелата е сорт меко сирене, което при разтапянето си равномерно покрива повърхността на пицата. Това я прави нежна и сочна, тя буквално се топи в устата. Огромна грешка е да се използват твърди сортове сирене – въпреки че придават приятен по-тръпчив вкус, те много по-лошо се разтапят и не придават сочност.
Може да се използват, но само в съчетание с моцарела
- Пицата се пече в пещ.
Технологиите напредват – всички отдавна сме свикнали с електрическите фурни. Но за приготвянето на истинска пица трябва да се използва пещ – например подова с естествен камък. Само така пицата се получава с хрупкава коричка и мека среда.
- Трябва да се използва италианско брашно
Тестото е най-важната съставка на пицата. За да се получи пухкаво тесто, използвайте фино смляно италианско брашно от меки сортове пшеница. В някои ресторанти и фирми за доставка тестото е с по-сложен състав – смес от пшенично, оризово и овесено брашно.
- Тестото трябва да втасва едно денонощие.
Рецептата за тестото е проста: мая, брашно, вода. Но има една тайна за приготвянето на идеална основа – тестото трябва да се остави да втасва 24 – 48 часа. Така то ще бъде умерено пухкаво и фино.
- Използва се доматено пюре.
За приготвянето на истинска италианска пица трябва да се използва не кетчуп, а доматено пюре. Ктчупът е сос, в който има консерванти и уплътнители. А пюрето е натурален продукт, получен чрез смилане на зрели домати. Тайната е в наситения вкус.
- Плънката се пече заедно с основата
Мненията относно технологията на приготвянето на пицата се разминават. Някои смятат, че отначало трябва да бъде изпечена тестената основа, а след това да се добави плънката. Но ние препоръчваме всичко да се пече наведнъж: сиренето става по-разтегливо, а плънката е по-вкусна запечена. Единственото, което се добавя в края, са зелените подправки.
- Пицата се пече при висока температура.
Както вече казахме, идеалната пица се пече в пещ. Температурата в нея достига 280 градуса по Целзий. Изглежда, че всяко ястие при тази температура ще изгори. Обаче професионалните майстори-пицари знаят колко време да пекат пицата, та да стане хрупкава, но сочна.
Сега знаете, че обичаната от всички пица не е толкова просто ястие. Истинската пица трябва да е: мека, но с хрупкава коричка; сочна, но да не се разпада в ръцете.
Приготвянето на идеална италианска пица изисква сръчност и майсторство, но резултатът си заслужава.
